Найден Шейтанов

български философ и есеист

Найден Христов Шейтанов е български философ, есеист и етнограф.

Найден Шейтанов
български философ и есеист
Роден
Починал
Националност България
Учил вЛайпцигски университет
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XX век
ИнтересиКултурология
Групова снимка на сътрудниците на списание „Златорог“, 1925 – 1927 г. Шейтанов е последен прав вдясно на третия ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Биография

редактиране

Роден е през 1890 г. в Троян. Завършва гимназия в София, след което учи история и философия в Лайпцигския и Карловия университет. След връщането си в България преподава немски език в Първа софийска мъжка гимназия.

Автор е на есета, главно с народопсихологични и културологично съдържание,[1] определяни от съвременни автори като „идиосинкретични конструкции, смесващи „народопсихология“, определена метафизика на националната история и доста мегаломанска версия на официалния български национализъм“.[2] Той става и един от първите пропагандатори на фройдизма в България[3].

Шейтанов е сред първите изследователи на циганското малцинство в България, като студията му „Принос към говора на софийските цигани“, публикувана в „Известия на Етнографския музей“ през 1932 година, е смятана за първият български научен текст в тази област.[4] През следващите години той публикува още няколко статии по темата и подготвя останал непубликуван текст, озаглавен „Циганите в България. Материали за техния фолклор, език и бит“,[4] както и „Речник на циганския език“.[5]

През междувоенния период пише за различни периодични издания, сред които „Златорог“, „Философски преглед“, „Просвета“ и други.[6]

В студията си „Сексуалната философия на българина. Увод в нашия неофициален фолклор“ („Златорог“, 1932, №3) застъпва тезата за „силно еротична отсянка“ в манталитета на българина, за „български сексопантеизъм“, като се позовава на българския еротичен фолклор в най-широките му прояви – космогония, ономастика, битов и анималистичен фолклор, поговорки, заклинания и др.[5]

Умира през 1970 година в София.[1]

Библиография

редактиране
  • Шейтанов, Найден. Цървулиада. 1923. (пиеса)
  • Шейтанов, Найден. Култ на тялото. 1928.
  • Шейтанов, Найден и др. Любов. Вселеноглед. Начало. 1931.
  • Шейтанов, Найден и др. Любов. Вселеноглед. Човек. 1933.
  • Шейтанов, Найден. Принос към говора на софийските цигани. 1933.
  • Шейтанов, Найден. Балкано-българският титанизъм. 1939.
    • Шейтанов, Найден. Балкано-българският титанизъм. София, Захарий Стоянов, 2006, [1939]. ISBN 954-739-923-3. с. 608.
  • Шейтанов, Найден. Великобългарски светоглед. 1940.
  • Шейтанов, Найден и др. Великобългарска младеж. 1941.
  1. а б Найден Шейтанов // LiterNet. Посетен на 26 септември 2009.
  2. Маринов, Чавдар. Древна Тракия в модерното въображение: идеологически аспекти на конструирането на тракологията в Югоизточна Европа // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства. София, Издателство на Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-902-6. с. 94.
  3. Стою Стоев, Фройдизмът и преодоляването му в България, Издателство на БАН, София, 1969, стр 48.
  4. а б Стоянова, Пламена. Циганите в годините на социализма. Политиката на българската държава към циганското малцинство (1944 – 1989). София, Парадигма, 2017. ISBN 978-954-326-298-4. с. 12.
  5. а б Цветанка Атанасова, „Найден Шейтанов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
  6. Лазарова, Ерика. Найден Шейтанов: Пътят на българското културно мисионерство // Литературен свят. Посетен на 26 септември 2009.[неработеща препратка]

Външни препратки

редактиране