Народно читалище „Васил Петлешков – 1874“
Народно читалище „Васил Петлешков – 1874“ е читалище в Брацигово. Основано е като читалище „Трендафил“ на 25 декември 1874 г. от Васил Петлешков.[1][2]
| Народно читалище „Васил Петлешков – 1874“ | |
 Сградата на читалището | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | читалище |
| Основатели | Васил Петлешков |
| Основана | 1874 г. |
| Положение | съществуващо |
| Седалище | Брацигово, България |
| Сайт | chitalishte.bratsigovo.bg |
| Народно читалище „Васил Петлешков – 1874“ в Общомедия | |
История редактиране
Първият председател и най-голям дарител на читалището е Васил Петлешков. В него се пеят революционни песни, играят се пиеси, четат се вестници и се коментира Априлското въстание, както и мястото, където заседава местния революционен комитет, Ана Гиздова шие знамето на въстанието. Избата на читалището се превръща в склад за храна и оръжие. Читалищните дейци са в първите редици на въстанието. През първите 23 години от създаването му името на читалището многократно е променяно. През 1897 г. е преименувано на „Будилник“ и остава с него в продължение на 54 години. В чест на 75-годишнината от избухването на Априлското въстание, чествано през 1951 г., името му е променено на Васил Петлешков. През 1956 г. в него се провежда Първият национален преглед на читалищата, организиран по случай 100-годинишнината от основаването на първите читалища.[1]
На 31 декември 1956 г. е открита новопостроената сграда на читалището от министъра на вътрешните работи Георги Цанков. Автори на проекта са арх. Желязко Стойков и арх. Владимир Рангелов, конструктор е инж. Емил Попов, а строежът на сградата започва през 1954 г. Кулоарите на читалището са с оригинални мозайки, а стенописите са дело на художника Иван Милчев.[1]
Дейности редактиране
Към читалището действат: състав за народни танци „Брациговче“, група за стари градски песни, клуб по художествено слово, клуб „Млад природозащитник“, школа по пиано, група по народни танци за възрастни.[3]
Голямата театрална зала на читалището разполага с 404 места. Камерната зала е със 150 места, репетиционни, гримьорни, библиотека с три отдела – детски, справочен и художествен. Като застроена плащ сградата на читалището заема 1700 m2 и обем от 12 000 m3.[1]