Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския политик от 50-те. За министъра на химическата промишленост вижте Георги Панков.

Георги Цанков Веселинов е български политик от БКП. С работата си като вътрешен министър играе активна роля в политическите насилия и извършваните от министерството противозаконни дейности през 1950-те.[1]

Георги Цанков
Секретар на ЦК на БКП
Мандат 16 януари 1950 – 19 февруари 1951
Назначен от Централния комитет на БКП
Генерален секретар на ЦК на БКП
1950 – 1951 Вълко Червенков
Предшественик Пело Пеловски
Наследник Тодор Живков
Лични данни
Роден
Починал
21 ноември 1990 г. (77 г.)
Полит. партия БКП (1932 – 1964)
Занятие партизанинполитик
Народен представител в:
VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   
Портал Портална икона Политика

Съдържание

БиографияРедактиране

Произход, образование и младежки годиниРедактиране

Георги Цанков е роден на 26 март (8 април*) 1913 година в с. Кътина, Софийско. Няма данни дали Георги Цанков е получил някакво образование.

От 1932 г. е член на БРП (т.с.) и активен участник в прокомунистическите профсъюзи.

Участник в партизанското движениеРедактиране

Участва в партизанското движение в България по време на Втората световна война. Между 1941 – 1944 г. ръководи терористични групи, организирани от БКП за извършване на убийства и саботажи в град София.

В челните редици на „народната власт“Редактиране

След преврата от 9 септември 1944 г. е главен секретар на Централния комитет на ОРПС и остава на този пост до 1948 г. От 27 февруари 1945 до 27 декември 1948 г. е член на Централния комитет на БРП (к.) и на БКП до 5 ноември 1962 г., а от 4 март 1954 г. и на неговото Политбюро. Преди това е кандидат-член (от 19 февруари 1951 г.)[2]

Между 9 декември 1947 и 20 януари 1950 г. е член на Президиума на Народното събрание на Народна република България, а от 1951 до 1962 г. – министър на вътрешните работи в правителствата на Вълко Червенков и Антон Югов и секретар на ЦК на БКП между 16 януари 1950 и 19 февруари 1951 г.[3] На официална среща от 3 май 1956 г. на Георги Цанков в качеството му на министър на вътрешните работи с ръководството на МВР във връзка с изводите по работата на ДС в светлината на Двадесетия конгрес на КПСС, Цанков казва:[4][5]

Аз много време мислих и идвам до заключение, че два са основните лоста, които изкуствено могат да крепят култа към личността: Първо – пропагандата, която е много голяма сила и тя в Съветския съюз е изиграла своята роля и е била използвана в такива размери, в каквито не можем даже да си представим. Вторият лост – това са органите на сигурността, с които, където не помага пропагандата, там насилието и репресиите се явяват в допълнение и унищожават всичко, което може да пречи на една такава линия.

През 1962 г. за кратко е заместник-председател на Министерския съвет. След свалянето на Антон Югов, също е отстранен от правителството и от Централния комитет на БКП. През 1964 г. е отзован и от Народното събрание.

СмъртРедактиране

Георги Цанков умира на 21 ноември 1990 г. в София, България.

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 290.
  2. Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 19 февруари 1951 г., с. 1 – 4.
  3. Георги Цанков. // Протоколи на Политбюро и на ЦК на БКП (1944 – 1989). изд. Archives.bg, 2015. Посетен на 20 май 2015.
  4. Съвместно документално издание на Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви“. Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953 – 1964) (док. № 38 от сборника). // Комисия по досиетата. Посетен на 22 март 2014 г..
  5. Марко Цветков, експерт от Комисията по досиетата. „Където пропагандата е безсилна идва Държавна сигурност“. // изд. Държавна сигурност. Посетен на 22 март 2014.

Външни препраткиРедактиране