Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Каравелов(а).

Наталия Любен Каравелова, по баща Петрович, известна като Ната, е родена през 1820 г.[1] Тя е сестра на Настас Петрович, близък приятел на българския поет, писател, журналист, национален герой, поборник за освобождението на България от османска власт Любен Каравелов.

Наталия Каравелова
българска революционерка със сръбски произход, съпруга на Любен Каравелов

Родена
Починала

Съпруга и достойна съратница на Любен Каравелов, Наталия взема дейно участие в националноосвободителната борба. Тя пътува често между Букурещ, Гюргево и Русе със специални поръчения[1]. Заедно с баба Тонка, Петрана Обретенова и Тодорка Миразчиева, пренасят през Дунав напечатаните устави, квитанции и други материали на БРЦК, униформата, сабята и пушката на Васил Левски[2].

Замества съпруга си при печатарската машина, когато Любен Каравелов е болен. След неговата смърт, Наталия живее в дома на младото семейство на Петко и Екатерина Каравелова в Русе.

След русенския бунт през 1887 г., Наталия Каравелова е изгонена от България по нареждане на Стефан Стамболов (поради близкото си приятелство с Олимпий Панов) и ѝ е отнета пенсията от 50 лева.[3]

Екатерина Каравелова с дъщеря си Лора на гости на Наталия Каравелова и втория ѝ съпруг Авксентий Авксентиев, Белград 1901 г.

Умира на 22 юли 1905 г. в Карлови Вари, погребана е в Белград.

ИзточнициРедактиране

  1. а б Кънчев, Минчо. Видрица. Спомени записки, кореспонденция. София, Български писател, 1985. с. 665.
  2. Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. София, Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата, 1945 (1947). с. 972.
  3. Дренкова, Фани. Като антична трагедия. Съдбата на Екатерина Каравелова и нейното семейство в писма, дневници, фотографии. София, издателство – Наука и изкуство, 1984. с. 138.