Национална баскетболна асоциация

Националната баскетболна асоциация (на английски: National Basketball Association, NBA), съкратено НБА, е най-престижната световна мъжка професионална баскетболна лига и сред 4-те основни професионални спортни лиги на Северна Америка.

Национална баскетболна асоциация
National Basketball Association
NBA script.svg
Информация
СпортБаскетбол
Основан6 юни 1946 г.
Брой отбори30
Държави САЩ (29)
 Канада (1)
КонтинентСеверна Америка
Настоящ победителГолдън Стейт Уориърс
Уебсайтhttps://www.nba.com/
Настоящ сезон или издание на турнира НБА сезон 2021/2022
Национална баскетболна асоциация в Общомедия

Създадена е на 6 юни 1946 г. в Ню Йорк под името Американска баскетболна асоциация (АБА). Получава новото си име през есента на 1949 г. след обединението с Националната баскетболна лига на САЩ (НБЛ). Състои се от 30 отбора – 29 в САЩ и 1 в Канада.

Централният офис на НБА се намира на 19-ия етаж на небостъргача Олимпик Тауер на Пето авеню в Ню Йорк. [1]

Играчите на НБА са най-скъпо платените професионални спортисти от всички спортни лиги в света. [2] Лозунгът на състезателите в НБА е
„Ето защо играем“ (This Is Why We Play).

ОтбориРедактиране

През 1946 г. асоциацията започва с 11 отбора, като след различни промени и прегрупирания от 2004 г. до днес те са 30. САЩ са домакин на 29 отбора, а Канада – на 1. Националната баскетболна асоциация е разделена на 2 „конференции“ – Източна и Западна, а всяка конференция е разделена на 3 дивизии по географски признак. Във всяка дивизия влизат по 5 отбора.

 

Западна конференцияРедактиране

 

Източна конференцияРедактиране

 

Редовен сезонРедактиране

След лятната почивка отборите се събират отново през октомври за подготвителни лагери. Основната им цел е да се оценят някои новаци, да се видят силните и слаби страни на отбора, да се подготви за предстоящия сезон. Задължително е за сезона да се изберат само дузина състезатели, които ще бъдат в списъка на отбора. Допускат се и трима души в допълнителен списък, евентуални резерви. Същинският сезон обикновено започва в първата седмица на ноември, но е предшестван от приятелски мачове.

В редовния сезон всеки отбор изиграва по 82 срещи, разделени по равно между гостувания и домакинства. Отборите от собствената дивизия се срещат 4 пъти, отборите от същата конференция, но от различни дивизии – 3 или 4 пъти, отборите от другата конференция – само 2 пъти. Ето защо отборът може да има по-лесен или по-труден списък с мачове в зависимост от дивизията и конференцията си. Вече НБА е единственото отборно състезание в Северна Америка, където отборите играят всеки с всеки – минимум по 1 домакинска среща на сезон с всеки отбор.

През февруари се прави пауза, за да се проведе Мачът на звездите. До 2017 г. феновете от САЩ, Канада и по интернет гласуват за най-добрите играчи на различните постове в двете конференции. Избират се 14-те играчи с най-голям рейтинг и се провежда мач Изток срещу Запад (Източна конференция срещу Западна конференция). От 2018 г. с такова гласуване се излъчват само първите баскетболисти на двете конференции за капитани на отборите, а те определят съставите им независимо от конференцията. Излъчва се най-добър играч на мача – MVP. Други интересни конкурси, които съпътстват мача на звездите са избирането на най-добър новак (rookie) и най-атрактивна забивка, както и състезание за най-добри умения (дрибъл, стрелба и подаване), за най-добър стрелец от линията за 3 точки. Тези конкурси всяка година носят различни имена заради различните си спонсори.

Малко след мача на звездите идва и последният ден за трансфер на играчи. Краят на редовния сезон е около 20 април. Тогава идва време за много индивидуални награди – отново Новак на годината, Най-полезен играч, Най-добър защитник, Най-развиващ се играч, Най-добър треньор. По това време се избират и 3 отбора от най-добрите играчи на отделните постове от цялата лига.

ПлейофиРедактиране

В края на април започват плейофите като продължение на редовния сезон. За тази част от шампионата се класират по 8 отбора от всяка конференция. Във всяка от двете конференции става класиране на 8-те отбора по брой победи. По-предното класиране, което имат победителите в дивизиите, носи преимущество. Така се оформят 2 потока от по 8 отбора. Те продължават да играят помежду си, като двете конференции се срещат чак на финала. В двете конференции се провежда първият кръг на плейофите (четвъртфинали на конференциите). Първият среща последния и т.н. съобразно таблицата:

#1 #8
#2 #7
#3 #6
#4 #5

Мачовете се играят до 4 победи, т.е. най-много може да са 7 мача за двойка отбори. Осмината победители достигат да втория кръг на плейофите, т. нар. полуфинали на конференцията. Там се сблъскват победителите от срещите между 1 – 8 и 4 – 5 от една страна, както и 2 – 7 и 3 – 6 от друга. Последният трети кръг (финал на конференцията) определя кой отбор ще отиде на финала на НБА, който определя шампиона.

Финали и шампиониРедактиране

Финалът на НВА се играе между победителите във финалите на двете конференции, при разменено гостуване по два мача. Шампион става отборът, който достигне 4 победи.

Най-успешният отбор в асоциацията е Лос Анджелис Лейкърс, който е достигал до финала 32 пъти, от които 17 победи, но ако се отчете и победата им под името Минеаполис Лейкърс през 1947/48 г. в НБЛ преди обединението с АБА, броят на титлите им е 18. Втори е Бостън Селтикс със 17 титли и 4 втори места от 21 финала. Трети, но едва с по 6 титли, са Голдън Стейт Уориърс/Филаделфия Уориърс и Чикаго Булс. И шестте победи на Чикаго са завоювани по времето на големия им възход през 1990-те години. Четвърти, с 5 титли, са Сан Антонио Спърс, които държат рекорда за най-много последователни участия в плейофите – 22.

Най-много финали за титлата (9) е имало между двата най-титулувани отбора с категорично превъзходство на втория: Бостън Селтикс – Лос Анджелис Лейкърс 8:1 победи.

 
Лого на Милуоки Бъкс – шампион за 2021 г.

От 2015 до 2018 г., за пръв път в историята на НБА, 4 години поред финалисти са едни и същи отбори – Голдън Стейт Уориърс и Кливланд Кавалиърс.

Настоящият шампион Милуоки Бъкс печели титлата за втори път.

Финали и шампиони на НБА [3],[4],[5],[6]
Година Шампион Финалист Резултат
1 1947 ФИЛАДЕЛФИЯ УОРИЪРС Чикаго Стагс 4 – 1
2 1948 БАЛТИМОР БУЛЕТС Филаделфия Уориърс 4 – 2
3 1949 МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС Уошингтън Кепитълс 4 – 2
4 1950 МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС Сиракуза Нешънълс 4 – 2
5 1951 РОЧЕСТЪР РОЯЛС Ню Йорк Никс 4 – 3
6 1952 МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС Ню Йорк Никс 4 – 3
7 1953 МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС Ню Йорк Никс 4 – 1
8 1954 МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС Сиракуза Нешънълс 4 – 3
9 1955 СИРАКУЗА НЕШЪНЪЛС Форт Уейн Пистънс 4 – 3
10 1956 ФИЛАДЕЛФИЯ УОРИЪРС Форт Уейн Пистънс 4 – 1
11 1957 БОСТЪН СЕЛТИКС Сейнт Луис Хоукс 4 – 3
12 1958 СЕЙНТ ЛУИС ХОУКС Бостън Селтикс 4 – 2
13 1959 БОСТЪН СЕЛТИКС Минеаполис Лейкърс 4 – 0
14 1960 БОСТЪН СЕЛТИКС Сейнт Луис Хоукс 4 – 3
15 1961 БОСТЪН СЕЛТИКС Сейнт Луис Хоукс 4 – 1
16 1962 БОСТЪН СЕЛТИКС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 3
17 1963 БОСТЪН СЕЛТИКС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 2
18 1964 БОСТЪН СЕЛТИКС Сан Франциско Уориърс 4 – 1
19 1965 БОСТЪН СЕЛТИКС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 1
20 1966 БОСТЪН СЕЛТИКС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 3
21 1967 ФИЛАДЕЛФИЯ СЕВЪНТИСИКСЪРС Сан Франциско Уориърс 4 – 2
22 1968 БОСТЪН СЕЛТИКС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 2
23 1969 БОСТЪН СЕЛТИКС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 3
24 1970 НЮ ЙОРК НИКС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 3
25 1971 МИЛУОКИ БЪКС Балтимор Булетс 4 – 0
26 1972 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Ню Йорк Никс 4 – 1
27 1973 НЮ ЙОРК НИКС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 1
28 1974 БОСТЪН СЕЛТИКС Милуоки Бъкс 4 – 3
29 1975 ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС Уошингтън Булетс 4 – 0
30 1976 БОСТЪН СЕЛТИКС Финикс Сънс 4 – 2
31 1977 ПОРТЛАНД ТРЕЙЛБЛЕЙЗЪРС Филаделфия Севънтисиксърс 4 – 2
32 1978 УОШИНГТЪН БУЛЕТС Сиатъл Суперсоникс 4 – 3
33 1979 СИАТЪЛ СУПЕРСОНИКС Уошингтън Булетс 4 – 1
34 1980 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Филаделфия Севънтисиксърс 4 – 2
35 1981 БОСТЪН СЕЛТИКС Хюстън Рокетс 4 – 2
36 1982 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Филаделфия Севънтисиксърс 4 – 2
37 1983 ФИЛАДЕЛФИЯ СЕВЪНТИСИКСЪРС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 0
38 1984 БОСТЪН СЕЛТИКС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 3
39 1985 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Бостън Селтикс 4 – 2
40 1986 БОСТЪН СЕЛТИКС Хюстън Рокетс 4 – 2
41 1987 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Бостън Селтикс 4 – 2
42 1988 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Детройт Пистънс 4 – 3
43 1989 ДЕТРОЙТ ПИСТЪНС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 0
44 1990 ДЕТРОЙТ ПИСТЪНС Портланд Трейлблейзърс 4 – 1
45 1991 ЧИКАГО БУЛС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 1
46 1992 ЧИКАГО БУЛС Портланд Трейлблейзърс 4 – 2
47 1993 ЧИКАГО БУЛС Финикс Сънс 4 – 2
48 1994 ХЮСТЪН РОКЕТС Ню Йорк Никс 4 – 3
49 1995 ХЮСТЪН РОКЕТС Орландо Меджик 4 – 0
50 1996 ЧИКАГО БУЛС Сиатъл Соникс 4 – 2
51 1997 ЧИКАГО БУЛС Юта Джаз 4 – 2
52 1998 ЧИКАГО БУЛС Юта Джаз 4 – 2
53 1999 САН АНТОНИО СПЪРС Ню Йорк Никс 4 – 1
54 2000 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Индиана Пейсърс 4 – 2
55 2001 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Филаделфия Севънтисиксърс 4 – 3
56 2002 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Ню Джърси Нетс 4 – 0
57 2003 САН АНТОНИО СПЪРС Ню Джърси Нетс 4 – 3
58 2004 ДЕТРОЙТ ПИСТЪНС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 3
59 2005 САН АНТОНИО СПЪРС Детройт Пистънс 4 – 3
60 2006 МАЯМИ ХИЙТ Далас Маверикс 4 – 1
61 2007 САН АНТОНИО СПЪРС Кливланд Кавалиърс 4 – 3
62 2008 БОСТЪН СЕЛТИКС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 2
63 2009 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Орландо Меджик 4 – 0
64 2010 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Бостън Селтикс 4 – 3
65 2011 ДАЛАС МАВЕРИКС Маями Хийт 4 – 2
66 2012 МАЯМИ ХИЙТ Оклахома Сити Тъндър 4 – 1
67 2013 МАЯМИ ХИЙТ Сан Антонио Спърс 4 – 3
68 2014 САН АНТОНИО СПЪРС Маями Хийт 4 – 3
69 2015 ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС Кливланд Кавалиърс 4 – 2
70 2016 КЛИВЛАНД КАВАЛИЪРС Голдън Стейт Уориърс 4 – 3
71 2017 ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС Кливланд Кавалиърс 4 – 1
72 2018 ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС Кливланд Кавалиърс 4 – 0
73 2019 ТОРОНТО РАПТЪРС Голдън Стейт Уориърс 4 – 2
74 2020 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Маями Хийт 4 – 2
75 2021 МИЛУОКИ БЪКС Финикс Сънс 4 – 2
76 2022 ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС Бостън Селтикс 4 – 2
 
Лого на Лос Анджелис Лейкърс
 
Лого на Бостън Селтикс
 
Бил Ръсел (вляво) срещу Уилт Чембърлейн (с топката, вдясно)
Най-успешните отбори в НБА [7],[8],[5],[6]
Отбор Шампион Финалист Всичко финали
1 Лос Анджелис Лейкърс/
Минеаполис Лейкърс
17 15 32
2 Бостън Селтикс 17 4 21
3 Голдън Стейт Уориърс/
Филаделфия Уориърс
6 3 9
4 Чикаго Булс 6 0 6
5 Сан Антонио Спърс 5 1 6
6 Филаделфия Севънтисиксърс/
Сиракуза Нешънълс
3 6 9
7 Маями Хийт 3 3 6
8 Детройт Пистънс 3 2 5
9 Ню Йорк Никс 2 6 8
10 Хюстън Рокетс 2 2 4
11 Милуоки Бъкс 2 1 3
12 Кливланд Кавалиърс 1 4 5
13 Атланта Хоукс/Сент Луис 1 3 4
14 Балтимор/Вашингтон Булетс 1 3 4
15 Оклахома Сити Тъндър/Сиатъл Суперсоникс 1 3 4
16 Портланд Трейл Блейзърс 1 2 3
17 Далас Маверикс 1 1 2
18 Балтимор Булетс (оригинал, 1954) 1 0 1
19 Сакраменто Кингс/Рочестър Роялс 1 0 1
20 Торонто Раптърс 1 0 1

ФинансиРедактиране

 
Повишаване на тавана на заплатите от 1985 г. до 2014 г.

Отначало в продължение на много години всички играчи на лигата са получавали приблизително еднакви заплати, които са били малко под 1000 долара на месец [9]. Но заплатите на играчите се повишават и през 1964 г. Уилт Чембърлейн става първият играч от НБА, който надминава границата от 100 000 долара за сезон. Опитвайки се по всякакъв начин да докаже своето предимство в съперничеството, Бил Ръсел от Бостън Селтикс подписва договор за демонстративна сума от 100 001 долара, но вече през 1968 г. Чембърлейн поставя своя подпис върху договор в размер на 750 000 за три години. Още в първия сезон в лигата рекордът на заплатите преминава към Карим Абдул-Джабар и оттогава заплатите на „звездните“ играчи постоянно се увеличават с непрекъснато нарастващи темпове. От 1984 г. до блокирането през 1999 г. заплатите на играчите са се увеличили почти 10 пъти. [10]

През 1983 година е определен „таван на заплатите“ (англ. salary cap) – максимално допустимият размер на разходите на един клуб за плащания към играчите като заплата (тоест сумата от всички заплати в отбора). Така наречените „payrolls“ – суми, които могат да бъдат изразходвани за заплати на отделни играчи – пряко зависят от доходите на Асоциацията и са еднакви за всички отбори [11]. Но не винаги е било така. Таванът на заплатите в НБА е мек – има много официално разрешени изключения при подписване на договори с играчи и формиране на цялостна картина на икономическото положение на клуба [10][12]. Таванът на заплатите може да бъде надвишен, и то значително. За превишението обаче собствениците на клубовете трябва да платят специален данък (данък лукс) към бюджета на лигата в размер на 100 % от надвишението [13]. Плащанията се извършват, ако разходите за заплати надвишават определено ниво на данъци, също предписано от колективния договор (71,7 милиона долара за сезон 2013/14) [14]. Парите се разпределят между останалите отбори – изравняване на финансовите възможности на клубовете.

Съществуват и индивидуални граници на доходите на играчите, както за минимални, така и за максимални заплати. Например нов играч от НБА не може да печели по-малко от 490 000 долара годишно (през сезон 2013/14), а след четири години в първенството минималната заплата надвишава прага от 1 милион долара [15]. На свой ред, максималната заплата на лице за първа година и за шеста година в НБА е същата и възлиза на около 13 милиона годишно. А за ветеран (повече от 10 сезона) горната граница на заплатата надвишава 19 милиона. [16]

Доходът на НБА за 2010 г. е 3,8 милиарда долара и при разходи около 3,6 милиарда долара печалбата за годината е 183 милиона долара, а рентабилността – 4,8 %. [17] Средната заплата на играчите през 2010 г. е 4,8 милиона долара годишно – повече от която и да е друга спортна лига в света. [2]

В историята на НБА е имало четири локаута по финансови причини, при които е блокирана нейната работа и престава да функционира: [18][19][20]

  1. От 1 юли до 21 септември 1995 г. – отменят се летните тренировъчни лагери.
  2. На 11 юли 1996 година за по-малко от 3 часа – „тричасова война“.
  3. От 1 юли 1998 г. до 6 януари 1999 г. (204 дни) – спор, за който съдът решава, че клубовете не са задължени да изплащат заплати на играчите при липса на мачове.
  4. От 1 юли до 26 ноември 2011 г. (149 дни) – изискванията на собствениците на клубове включват намаление на заплатите на играчите с 25 % и „твърдо“, фиксирано ограничение на заплатата от 45 милиона долара.

През сезон 2013/2014 г. таванът на годишните заплатите в НБА е 58 679 000 долара.

Сред по-известните партньори и спонсори са Кока-Кола, Адидас, Хюлет-Пакард, Циско, Хайер Америка, Kиа Mотърс, Бакарди, T-Mобил и др.

НБА като организация носи много амбициозна социална мисия. Програмата NBA Cares е основана през 2005 г. и оттогава лигата, играчите и треньорите са дарили над 160 милиона долара за благотворителност, построени са повече от 600 различни съоръжения за жилища, образование и забавления, а играчите лично са похарчили повече повече от милион часа общественополезен труд. [21]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Какъв е адресът на офиса на НБА лигата?, NBA.com, 2011-10-12. Архив 2012-01-23.
  2. а б NBA leads in highest average salary, foxsports.com, 22 април 2011. Посетен на 2011-07-24. Архив [1] 2012-01-23.
  3. Всички финали и шампиони в НБА, публикувано на 16 юни 2014, 07:26; посетен на 18.08.2015
  4. Всички шампиони на НБА,17 юни 2015 | 08:34; посетен на 18.08.2015
  5. а б LeBron James named unanimous Finals MVP after Cavs' Game 7 win, espn.com, посетен на 10.02.2018.
  6. а б Warriors sweep Spurs, advance to NBA Finals with historic 12 – 0 record, usatoday.com, посетен на 10.02.2018.
  7. Всички финали и шампиони в НБА, публикувано на 16 юни 2014, 07:26; посетен на 18.08.2015
  8. Всички шампиони на НБА, 17 юни 2015, 08:34; посетен на 18.08.2015
  9. Гомельский В. А. Истоки // НБА / Под ред. А. Осокина. – М.: Городец, 2006. – 224 с. – ISBN 9785958401659.
  10. а б Paul D. Staudohar. Labor relations in basketball: the lockout of 1998 – 99. // Monthly Labor Review. с. 5. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-10-29.
  11. Jorge Castillo. NBA free agency: Salary cap exceptions explained. // The Washington Post, 3 июля 2010. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-10-29.
  12. Rick Bonnell. NBA's real issue: What is a 'soft cap?. // charlotteobserver.com, 11 октября 2011. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-08-11. (на английски)
  13. Tom Ziller. Proposing a Solution for NBA's Ineffective Luxury Tax. // aolnews.com, 25 января 2010. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-08-11. (на английски)
  14. Ben Golliver. NBA sets 2013 – 14 salary cap, luxury tax figures. // Sports Illustrated, 2013-07-10. Архивиран от оригинала на 2014-05-10. Посетен на 2014-04-26.
  15. 2011 CBA Minimum Annual Salary Scale. // RealGM. Архивиран от оригинала на 2014-05-10. Посетен на 2014-04-26.
  16. CBA Basics: Owners, players and the negotiations. // NBA.com, 17 ноября 2010. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-10-29.
  17. NATE SILVER. Calling Foul on N.B.A.’s Claims of Financial Distress. // NY Times, 5 июля 2011. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-10-04. (на английски)
  18. NBA Lockout Chronology. // 6 января 1999. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-08-11. (на английски)
  19. Jerry Bembry. NBA lockout passes quickly Brief stoppage delays free-agent talks 2 days. // The Baltimore Sun, 10 июля 1996. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-08-11. (на английски)
  20. NBA settles contract dispute, lifts lockout after 3 hours. // Chicago Sun-Times. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-10-28.
  21. NBA Cares. // NBA. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-10-29.