Нашият всекидневен глад
„Нашият всекидневен глад“ (на испански: Hambre nuestra de cada día) е мексикански драматичен филм от 1959 година на режисьора Рохелио Гонзалес с участието на Розита Кинтана, Педро Армендарис и Игнасио Лопес Тарсо.
Нашият всекидневен глад | |
Hambre nuestra de cada día | |
Режисьори | Рохелио Гонзалес |
---|---|
Сценаристи | Луис Алкориса Ханет Алкориса Алфредо Варела |
В ролите | Розита Кинтана Педро Армендарис Игнасио Лопес Тарсо |
Музика | Густаво Сезар Карион |
Оператор | Виктор Ерера |
Монтаж | Хорхе Бустос |
Филмово студио | Алфа Филм |
Жанр | драма |
Премиера | 1959 |
Времетраене | 95 минути |
Страна | Мексико |
Език | испански |
Цветност | черно-бял |
Външни препратки | |
IMDb |
В ролите
редактиране- Розита Кинтана като Вики
- Педро Армендарис като Макарио Фернандес
- Игнасио Лопес Тарсо като Пабло
- Карлос Ансира като Кике
- Омар Хасо като Борачито
- Диана Очоя като Вируча
- Йерие Бейруте като хлапето
- Лус Мария Нунес като Патрона
- Луис Арагон като дон Хусто
- Гилермо Браво Соуса като дон Чема[1]
Интересни факти
редактиранеСнимките на филма започват през 1952 година, но са необходими цели седем години той да бъде технически завършен. Премиерата му се състои през 1959 година в рамките на конкурсната програма на Международния кинофестивал в Москва.
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Fullcredits for El hambre nuestra de cada día // IMDb. Посетен на 2015-5-8. (на английски)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hambre nuestra de cada día в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |