Игнасио Лопес Тарсо

Игнасио Лопес Лопес (на испански: Ignacio López López), известен като Игнасио Лопес Тарсо (на испански: Ignacio López Tarso), е мексикански актьор.[1] Участва в около 50 филма и десетки теленовели. През 1973 г. му е присъдена наградата Ариел за най-добър актьор за филма Rosa Blanca и наградата Златен Ариел за цялостно творчество през 2007 г. Многократно е отличаван на наградите Ти Ви и Новелас.

Игнасио Лопес Тарсо
Ignacio López Tarso
Ignacio López Tarso 2018.jpg
Роден
Игнасио Лопес Лопес

Националност  Мексико
Актьорска кариера
Активност от 1940 г.
Награди Ариел за най-добър актьор:
1972 – Rosa Blanca
Златен Ариел:
2007 – Награда за цялостно творчество
Политика
Образование Автономен университет на Сан Луис Потоси
Национален институт по изящни изкуства и литература
Професия актьор
Партия PRI logo (Mexico).svg Институционна революционна партия
Seal of the Government of Mexico.svg Генерален конгрес на
Мексиканските съединени щати
Депутат от окръг 8 на град Мексико 1988-1991
Семейство
Баща Алфонсо Лопес Бермудес
Майка Игнасия Лопес Ерера
Братя/сестри Алфонсо Лопес Лопес
Марта Лопес Лопес
Съпруга Клара Аранда
Деца Сусана, Габриела, Хуан Игнасио

Уебсайт
Игнасио Лопес Тарсо в Общомедия

Той е една от последните живи фигури от Златния век на мексиканското кино.

БиографияРедактиране

Игнасио Лопес Лопес е роден на 15 януари 1925 г. в град Мексико в семейството на Алфонсо Лопес Бермудес и Игнасия Лопес Ерера. Поради работата на своя баща прекарва детството си в няколко градове - Веракрус, Ермосильо, Навохоа и Гуадалахара. Неговите братя и сестри са Алфонсо и Марта. Около 8-9-годишна възраст, когато семейството е в Гуадалахара, родителите му го водят да гледа пиеса, където той проявява интерес към актьорско майсторство.

Учи в средното училище във Вайе де Браво, град Мексико. Въпреки че икономическите проблеми на семейството му не позволяват да посещава гимназията, той се присъединява към семинара в Темаскалсинго, щат Мексико, за да продължи образованието си. По това време там гостуващ свещеник от САЩ организира група за изпълнение на пиеси, в която Игнасио взема участва. Той се научава да рецитира поезия и се запознава с класически пиеси, включително тези на Лопе де Вега и Калдерон де ла Барка.

Когато е на 20-годишна възраст, постъпва на военна служба за около една година в Керетаро. Служи в полковете във Веракрус и Монтерей. След като приключва службата си, той отказа възможността да посещава военно училище, въпреки че дисциплината му хареса.

Работи в град Мексико като агент по продажбите на компания за облекло. Той се стреми да започне работа в САЩ като берач на портокали работи в Мърсед, Калифорния. След няколко дни обаче претърпява инцидент, падайки от дърво и наранява гръбнака си. Връща се в мексиканската столица за рехабилитационна терапия, която продължава около година.

След възстановяването си Лопес Тарсо постъпва в Академията за драматично изкуство на Националния институт за изящни изкуства през 1949 г., която по това време е единственото театрално училище в страната.

За известно Лопес Тарсо се занимава с политика, заемайки поста федерален заместник в Генералния конгрес на Съединените мексикански щати. Заемал е и важни позиции в организации като Националната асоциация на актьорите, Националната асоциация на преводачите и Съюза на работниците в кинематографичната продукция. Той е почетен член на Семинара по мексиканска култура.[2]

Жени се за Клара Аранда, с която имат три деца - Сусана, Габриела и Хуан Игнасио.

Актьорска кариераРедактиране

Произход на сценичното имеРедактиране

Мексиканският писател и драматург Хавиер Вияурутия предупреждава Игнасио Лопес, че с истинското си име не може да бъде актьор и да постигне успех, затова го съветва да приеме по-привлекателно име. Новото име, което Игнасио Лопес прима е свързано със Свети апостол Павел. Когато Игнасио Лопес търси вдъхновение, за да намери това ново име, той си спомня какво е научил в семинарията, особено за живота на този римски апостол, който е родом от град Тарс и затова е наричан Павел от Тарс или Саул/Савел (еврейското му съответствие) от Тарс. Игнасио харесва това име. Той смята, че Игнасио Лопес Тарсо звучи добре, но не го прие, без първо да получи одобрението на Вияурутия, който също хареса новото име. Игнасио Лопес Тарсо не е използвал това име само за артистични цели, но го използва и по правни въпроси.

ТеатърРедактиране

 
Игнасио Лопес Тарсо на театралната сцена през 2019 г.

Освен при Вияурутия, Игнасио Лопес Тарсо учи и при други драматурзи и режисьори - Салвадор Ново, Клементина Отеро, Селестино Горостиса, Андре Мурьо, Секи Сано, Фернандо Вагнер и Фернандо Торе Лапам.

Професионалният дебют на Лопес Тарсо на сцената е през 1951 г. за пиесата Роден вчера от Гарсон Канин. Участва и в няколко пиеси на Уилям Шекспир като Сън в лятна нощ (1948), Макбет, Отело и Крал Лир (1981), Престъпление и наказание (1949) от Фьодор Достоевски, а също и в Едип цар от Софокъл, Иполит от Еврипид, Селестина от Фернандо де Рохас,Сирано дьо Бержерак от Едмон Ростан, Скъперникът от Молиер и други.

КиноРедактиране

Филмовият дебют на Лопес Тарсо е през 1954 г., където той играе второстепенен персонаж в La desconocida, режисиран от Чано Уруета.

Той изиграва главния герой Макарио в едноименния филм, режисирана от Роберто Гавалдон, представен в Деня на мъртвите. Филмът е включен във филмовия фестивал в Кан през 1960 г.[3] и е първият мексикански филм, номиниран за Оскар за най-добър чуждоезичен филм през 1961 г.[4] Лопес Тарсо печели награда Златна порта за най-добър актьор на Международния филмов фестивал в Сан Франциско през 1960 г. и печели още една за работата си във филма от 1963 г. The Paper Man, режисиран от Исмаел Родригес.

През 1961 г. Лопес Тарсо участва в Rosa Blanca, режисиран от Гавалдон. Тъй като филмът е подложен на политически интереси по това време, той излиза чак през 1972 г. Актьорът печели наградата Ариел за най-добър актьор през 1973 г.

Като част от Златния век на мексиканското кино, Лопес Тарсо участва в над петдесет филма, споделяйки звездни роли с актьори като Долорес дел Рио, Мария Феликс, Марга Лопес, Карлос Лопес Моктесума, Елса Агире, Луис Агилар, Кати Хурадо, Ирасема Дилиан, Педро Армендарис и Емилио „Ел индио“ Фернандес.

ТелевизияРедактиране

Първата си телевизионна роля Лопес Тарсо получава в теленовелата Четирима в капана (1961). Участва в над 20 теленовели, сред които Право на раждане (1981), Пътят към славата (1987), в която за сюжет се развива на фона на Мексиканската революция, Есмералда (1997), Необуздано сърце (2013) и Необичана (2014).

ФилмографияРедактиране

ТеленовелиРедактиране

КиноРедактиране

Избрано
  • Педро Парамо (1966) – Фулгор Седано
  • Rosa Blanca (1961)
  • Макарио (1959) – Макарио
  • Ла Кукарача (1959) – Тринидад
  • Насарин (1959) – Крадец
  • La estrella vacía (1958) – Луис Арвиде
  • Vainilla, bronce y morir (1956) – Рикардо Кастийо
  • Feliz año, amor mío (1955)
  • Chilam Balam (1955)
  • La desconocida (1954)

ТеатърРедактиране

Избрано
  • El Padre (2017)
  • Un Picasso (2016)
  • Aeroplanos (2014-2015)
  • Едип в Колон (2000)
  • Иполит (1974)

Награди и номинацииРедактиране

 
Игнасио Лопес Тарсо получава грамота от правителството на град Мексико, 2015.

Различните награди и признания, които Игнасио Лопес Тарсо получава през цялата си кариера, са получени както в Мексико, така и в международен план.

Първата награда, която Лопес Тарсо печели, е трофей с фигурата на ацтекския бог Хочипили за изпълнението му в пиесата La zona intermedia от Емилио Карбалидо. Този трофей е направен от гипс, освен фигурата Лопес Тарсо получава обещание, че ще получи бронзова по-късно, но обещанието така и не е спазено.

За многобройните си признания в света на театъра Асоциацията на театралните критици и журналисти в Мексико учредява награда на негово име.

Някои от важните признания, присъдени на Игнасио Лопес Тарсо, са:

  • Награда Елиас Сураски в областта на изкуството
  • Награда Ангел на надеждата за цялостно творчество (2013, Тихуана)
  • Награда на обществото за испанско наследство (2006, САЩ)
  • Златен медал за изящни изкуства (2006, Мексико)
  • Велик орден за национална чест за авторски заслуги (2005, Мексико)
  • Награда на Асоциацията на латино-развлекателните критици (2001, САЩ)
  • Награда Златна порта (1963, САЩ) за филма El hombre de papel
  • Награда Златна порта (1960, САЩ) за филма Макарио

Награди АриелРедактиране

Година Категория Филм Резултат
2007 Златен Ариел Цялостно творчество] Печели
1975 Най-добър актьор Rapiña Номиниран
1974 Най-добър актьор El profeta Mimí Номиниран
1973 Най-добър актьор Rosa Blanca Печели

Награди Ти Ви и НовеласРедактиране

Година Категория Теленовела Резултат
2016 Най-добър пръв актьор Любовни капани Номиниран
2014 Най-добър пръв актьор Необуздано сърце Номиниран
2003 Най-добър пръв актьор Малки бълхи Печели
2001 Най-добър пръв актьор Къщата на плажа Номиниран
1995 Най-добър пръв актьор Империя от кристал Печели
1991 Най-добър пръв актьор Бели ангели Номиниран
1988 Най-добър пръв актьор Пътят към славата Номиниран
1983 Най-добър актьор в отрицателна роля Право на раждане Номиниран
  • Признание за цял живот на сцената (2011)

Награди БравоРедактиране

Година Категория Теленовела Резултат
2015 Най-добър пръв актьор Необичана Печели[5]

Награди на Асоциацията на театралните хронисти и журналистиРедактиране

Година Категория Постановка Резултат
2012 Най-добър театрален актьор El cartero Печели[6]

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Ignacio López Tarso, ator. // arts-history. Посетен на 17 de dezembro de 2013. Архив на оригинала от 2013-12-17 в Wayback Machine.
  2. Miembros honorarios. // Seminario de Cultura Mexicana. Архивиран от оригинала на 12 de enero de 2012. Посетен на 17 de febrero de 2012.
  3. Festival de Cannes: Macario. // festival-cannes.com. Посетен на 2009-02-15.
  4. The 33rd Academy Awards (1961) Nominees and Winners. // oscars.org. Посетен на 2011-10-29.
  5. Esto en Línea (Alegre y emotiva entrega de los Premios Bravo)
  6. Sobre la entrega de los premios de la ACPT a lo mejor del teatro del 2012 (Consultado 2 de agosto del 2017)