Неа Харавги

селище в Гърция

Неа Харавги (на гръцки: Νέα Χαραυγή, до 1961 Αμύγδαλα, Амигдала,[1] до 1928 Τζουμά, Дзума[2]) е село в Гърция в дем Кожани, област Западна Македония с 1209 жители.

Неа Харавги
Νέα Χαραυγή
— село —
Гърция
40.3242° с. ш. 21.8239° и. д.
Неа Харавги
Западна Македония
40.3242° с. ш. 21.8239° и. д.
Неа Харавги
Кожанско
40.3242° с. ш. 21.8239° и. д.
Неа Харавги
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Кожани
Географска област Саръгьол
Надм. височина 755 m
Население 1209 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в западното подножие на планината Каракамен (Вермио).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Джумая (Djoumaya) е посочено като село в каза Джумали с 600 домакинства и 1180 жители мюсюлмани.[3]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Джума:

На половин час на запад оттук [Байракли] е разположено мохамеданското село Джума, разделено на две части, от които едната е в гориста местнот, а другата в равнината. В него има 36 къщи и 105 нуфузи, които плащат 3800 пиастри данък. В селото има 2 джамии и няколко извора с добра вода. Близо до селото в петък става пазар.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Джумая е турско село в Кайлярска каза с 850 жители турци.[5]

Според гръцка статистика от 1904 година в Дзума (Τζουμά) живеят 700 турци.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Джумая е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В ГърцияРедактиране

През войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. През 20-те години турското му население се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 299 бежански семейства с 1256 души.[8] В същата 1928 година селото е прекръстено на Амигдала, а в 1961 година на Харавги. По-късно е изместено и получава името Неа Харавги. Старото село Харавги в 2001 година се води с 18 жители.

ЛичностиРедактиране

Родени в Харавги
  •   Йероклис Михаилидис (р. 1960), гръцки актьор
  •   Митко Атанасов (? – 1912), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина, загинал на 5 ноември 1912 година[9]
  •   Теофилакт Георгиадис (р. 1951), гръцки духовник, йордански архиепископ на Йерусалимската патриаршия
Други

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 165. (на руски)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  6. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 67 и 842.
  8. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 67.