Кожа̀ни (на гръцки: Κοζάνη, Козани) е град в Гърция с 35 242 жители (2001), център и най-големият град на административната област Западна Македония, както и на едноименния дем Кожани. Кожани е търговският, образователен, административен и транспортен център на Западна Македония. Градът е център и на Сервийската и Кожанска епархия на Църквата на Гърция.

Кожани
Κοζάνη
Кожани от хълма Свети Илия
Кожани от хълма Свети Илия
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКожани
Географска областСаръгьол
Площ366 km²
Надм. височина710 m
Население43 316 души (2021 г.)
118 души/km²
ПокровителНиколай Чудотворец[1]
Пощенски код501 xx (xx=31 or 32)
Телефонен код24610
МПС кодKZ
Официален сайтcityofkozani.gov.gr
Кожани в Общомедия
Камбанарията на „Свети Николай“ в центъра на Кожани
Фолклорно-историческият музей на Кожани

География редактиране

Кожани се намира на 120 km югозападно от Солун и на 15 km северозападно от язовира Полифитоско езеро, между планините Фламбуро (Пиерия), Каракамен (Вермио), Синяк (Аскио) и Червена гора (Вуринос). Разположен е на 710 m над морското равнище. Името на града вероятно е с български произход и е свързано с търговията на кожа, която от векове се развива в района, или е свързано със селото Коздяни в Епир, от където може би са мигрирали първите жители на града.[2]

История редактиране

Средновековие редактиране

Кожани е построен вероятно в края на XIII век от християни, мигрирали в областта от Епир и от македонската равнина.

В Османската империя редактиране

През XVII и XVIII век се развива търговията между града и Централна Европа, през този период се построяват много господарски домове, храмове, училища и кулата на камбанарията на „Свети Николай“ на централния площад, която е символът на града.

Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас нарича в своята „География“ (1818 - 1822) Кожани „малко градче“ и пише:

В Кожани обаче се е запазило елинското училище, и някога от него излизаха забележителни мъже.[3]

През юни 1830 година албанска военна част се разбунтува и унищожава града.[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кожани (Kozani) живеят 10 800 гърци.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кожани е смесен гръцко-турски град с 3000 жители турци, 2800 жители гърци и 300 жители власи.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кожани е селище, център на Кожанската каза в Серфидженския санджак с 1150 къщи, от които 600 къщи турски, 500 къщи гръцки и 50 къщи влашки.[7]

Според преброяването на жителите на района през 1904 в Кожани по това време живеят 12 000 гърци елинофони и 350 влахофони.[8] На турците, постоянното обитаване в града, било забранено според султанския ферман, който е придобил Харисиос Трандас, през 1664 година, така че те живели само в околните села. През XIX век, както споменават чужди пътешественици, населението на Кожани е гръцко и с тенденция на увеличаване (Уилям Лийк 1835:305[9] и Ами Буе 1854:87.[10]).

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кожани (Козана) (Kojan Kozana) има 2500 гърци и 300 власи.[11]

Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Кожани живеят 12 000 гърци християни и 350 власи.[12]

В Гърция редактиране

Кожани е освободен от османска власт от гръцката армия през Балканската война на 11 октомври 1912 г. През 20-те години на XX век турското население на града се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци от Мала Азия и Източна Тракия.

Прекръстени с официален указ местности в дем Кожани на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Какамандза Платанос Κακαμάντζα Πλάτανος Панорама Πανόραμα[13]
Каяс[14] Καγιάς Кидониес Κυδωνιές[13] връх на ЮЗ над Кожани (836 m)[14]
Скъркес[14] Σκίρκες Метаморфосис Μεταμόρφωσις[13] връх на СЗ над Кожани (909 m)[14]
Сеникли[14] Σενικλή Ипиротика Ήπειρώτικα[13] връх на СИ над Кожани (825,7 m)[14]
Кури[14] Κουρί Дасос Δάσος[13] връх на СИ над Кожани[14]

Гревенското земетресение от 6,6 по Рихтер през май 1995 година не взема човешки жертви.

Икономика редактиране

Кожани е известна световно за произвеждането на гръцки македонски шафран (Крокос Козанис), който е един от най-силните и ценни разновидности в света. Районът е единственото гръцко място, където се култивира подправката шафран,[15] и се изнася за много страни в Европа и Америка.

Много хора в града работят в близките ТЕЦ, където се произвежда 80% от гръцкото електричество. Според проучване ТЕЦ „Агиос Димитриос“, най-голямата гръцка ТЕЦ, оглавява списъка на най-замърсяващите енергийни мощности в Европа за 2006 г.[16]

Други известни локални продукти са мрамори, плодове, вина, ръчни медни съдове и други. Годишната Търговска изложба на Западна Македония, която се организира всеки септември в града – с продукти от Гърция и други балкански страни, и кооперативната Банка на Кожани, допринасят за икономическото развитие на района.

Забележителности редактиране

В Кожани е базата на техническия институт и на Университета на Западна Македония. Градът има около 10 000 студенти. Градската библиотека, датираща от XVII век, е втора по брой на книги в Гърция, след тази в Атина. Най-голямата забележителност на Кожани е фолклорно-историческият музей, сграда с традиционна македонска архитектура. Други музеи в града са археологическият, музеят на съвременната регионална история и господарските домове на Григориос Вуркас и Георгиос Ласанис. В последния се намира градската картографска библиотека. Църквата „Свети Николай“ в центъра на града е строена в 1664 – 1721 година има забележителен резбован иконостас от края на XVIII век, чиито икони са изписани от Христофор Жефарович.

Близо до Кожани на левия бряг на река Бистрица (Алиакмонас) се намира прочутият манастир „Свети Никанор Завордас“ от XV век с невероятно красиви фрески. В манастира през 1959 г. е намерен ръкопис на патриарх Фотий I Константинополски от IX век.

Много стара традиция за Кожани е организацията на карнавала в края на зимата, който продължава 12 дни и завършва с голям парад в центъра и с палене на огньове.

Транспорт редактиране

 
Носия от Кожани

Магистралата „Егнатия Одос“, пресичаща Северна Гърция, минава край Кожани. Летището „Филипос“ се намира на 3 km от града. Близо до центъра се намира и последната гара на железопътната линия Солун-Кожани.

Спорт редактиране

Представителният футболен отбор на града носи името ФК Кожани.

Побратимени градове редактиране

Личности редактиране

 
Еврокомисар Ана Диамандопулу

Едни от най-известните личности, родени в XVIII век в Кожани, са гръцкият учен, лекар и революционер Георгиос Сакелариос, гръцкият революционер и политик Георгиос Ласанис, ученият и лекар Михаил Пердикарис, гръцкият революционер Йоанис Цондзас, сърбоманският политик Тома Костич Хеким и гръцкият лекар и писател Харисиос Мегданис. Други известни кожанци са гръцкият поет Атанасиос Дяфас, гръцкият общественик Григориос Паракименос, духовникът Константий Русис, гръцката актриса Ава Галанопулу, гръцките политици Ана Диамандопулу и Михалис Папаконстантину. В Кожани е роден прапрадядото на Херберт фон КараянГеорг Йоханес Караянис.

Литература редактиране

  • Ντίνας Κ.Δ., Το γλωσσικό ιδίωμα της Κοζάνης Β' (Γλωσσάριο του ιδιώματος της Κοζάνης), Κοζάνη 2005: Ινστιτούτο Βιβλίου και Ανάγνωσης Κοζάνης
  • Χριστοδούλου Χρ. Α., Τα κουζιανιώτ'κα (Λεξικό του Κοζανίτικου Ιδιώματος), Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Κοζάνης, Σύλλογος „Κασμιρτζήδες“, Κοζάνη 2003

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
  2. Ιστοσελίδα Δήμου Κοζάνης // Архивиран от оригинала на 2008-07-02. Посетен на 2007-05-20.
  3. Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 238.
  4. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 23. (на английски)
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 278.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
  8. Κωνσταντίνος Σπανός. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
  9. Leake, W.M. 1835. Travels in Northern Greece. London.
  10. Boue, A. 1854. Recueil d' itineraires dans la Turquie d' Europe. Details topographiques et statistiques sur cet empire. Vienna
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212 – 213. (на френски)
  12. Σπανός, Κώςτας. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 2001.
  13. а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
  14. а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  15. The European Commission
  16. „Царете на пушека“. вестник „Капитал“, 18 май 2007., архив на оригинала от 19 януари 2008, https://web.archive.org/web/20080119222731/http://www.capital.bg/show.php?storyid=341209, посетен на 2008-06-28