Небесният глобус е модел, който показва видимите позиции на звездите в небето. В модела се пропускат Слънцето, Луната и планетите, тъй като позициите на тези тела се различават спрямо тези на звездите, но е посочена еклиптиката, по която се движи Слънцето.

Небесен глобус от Амстердам; след 1621 г .; хартия, месинг, дъб и оцветено и светло оцветено дърво; диаметър на глобуса: 34 см
Небесен глобус с часовников механизъм от Виена, 1579 г.; частично позлатени сребро, месинг и стомана; диаметър на земното кълбо: 14 см
Небесен глобус, изобразен в бразилския национален флаг

Преди откритието на Коперник от 16-и век, че Слънчевата система е „хелиоцентрична, а не геоцентрична и геостатична“ (че Земята обикаля около Слънцето, а не обратното), „звездите са били често, макар и може би не универсално, възприемани като прикрепени отвътре към куха сфера, затворена и въртяща се около Земята“.[1][2] Работейки под грешното предположение, че космосът е геоцентричен, гръцкият астроном Птолемей от 2-ри век съставя Алмагеста (математически и астрономически трактат от 2-ри век за очевидните движения на звездите и планетарните пътеки), в който „движенията на планетите могат да бъдат точно представени посредством техники, включващи използването на епицикли, deferents (голямата кръгова орбита, последвана от центъра на малкия епицикъл, в който се е смятало, че се движи планета), eccentrics (при което се замисля движението на планетите като кръгово спрямо точка, изместена от Земята) и екванти (устройство, което има постоянна ъглова скорост на въртене по отношение на точка, изместена от Земята, въведено с цел да се съгласуват планетарните движения с хипотезата за равномерно кръгово движение)“.[3] Водени от тези идеи, астрономите от средновековието, както мюсюлмани, така и християни, създават небесни глобуси, за да „представят в модел устройството и движението на звездите“.[3]

В най-основната си форма небесните глобуси представляват звездите така, сякаш зрителят гледа към небето като към глобус, който заобикаля Земята.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Savage-Smith, Emily. Islamicate Celestial Globes: Their History, Construction, and Use. Smithsonian Institution Press, 1985. с. 3.
  2. Borchert, Donald M. In Encyclopedia of Philosophy, 2nd ed. Macmillan Reference, 2006. с. 532 – 536.
  3. а б Dewald, Jonathan. Encyclopedia of the Early Modern World. Charles Scribner's Sons, 2004. с. 148 – 154.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Celestial globe в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​