Небесен екватор

Небесният екватор е голям кръг от небесната сфера, получен от сечението на продължението на земната екваториална равнина с небесната сфера. Сключва ъгъл с математическия хоризонт, равен на 90°-φ, където φ е географската ширина на мястото, и с еклиптиката ъгъл от 23,44° (равен на наклона на земната ос). Инклинацията му варира в граници между 22,0° и 24,5° през последните 5 милиона години.[1] Пресечните точки на небесния екватор и математическия хоризонт са посоките изток и запад. Точките на пресичане на небесния екватор и еклиптиката са есенната и пролетната равноденствени точки.

Небесният екватор в момента е наклонено с около 23,44° спрямо равнината на еклиптиката.

Астрономическите обекти близо до небесния екватор се наблюдават над хоризонта от повечето места на Земята, като кулминират най-високо близо до земния екватор. В днешно време, небесният екватор преминава през следните съзвездия:

ИзточнициРедактиране

  1. Berger, A.L.. Obliquity and Precession for the Last 5000000 Years. // Astronomy and Astrophysics 51 (1). 1976. с. 127 – 135.

Външни препраткиРедактиране