Недкови е български род, водещ своето начало от Дряново.

Утвърждава се през епохата на Възраждането като семейство на търговци и занаятчии, като след Освобождението продължава дейността си, както в Дряново, така и в други градове на Княжество България.

За родоначалник се смята Недко, роден през ХVІІІ век. Днес семейството има десетки живи наследници в България и чужбина.

Етимология на името редактиране

Смята се, че името Недко е умалителна форма на Недялко. Името има славянски произход и носи значението на думата „неделя“ (превод от гръцки: Κυριακή – „неделя“), от руски „не делать“, т.е. почивам си. Това име се дава най-често на деца родени в неделя.

През Възраждането редактиране

 
Църквата „Св. Никола“ в Дряново (1849 – 1851), проектирана от Кольо Фичето

Търговия редактиране

Семейството постига значителни успехи в областта на търговията още преди Освобождението, възползвайки се от стратегическото положение на Дряново. През Шипченския проход преминава голяма част от стокообмена между Мизия и Тракия в Османската империя, а лежащ на този път, градът дава възможност за замогване на местното население. Цочо Недков (1837 – 1909 г.) е от първите, които започват изкупуването на стоки и превозването им с цел продажба от другата страна на Стара планина. Районът е благоприятен и за търговия със занаятчийски произведения, дело на майстори от Габрово, Трявна или Търново.

 
Гробовете на Цочо и Неда Недкови (ляво) и сина им, Недко Ц. Недков, в двора на църквата „Св. Никола“

Покровителство над града редактиране

Недкови се проявяват и като покровители на строителството във възрожденското селище. Отчасти с тяхната финансова помощ е построена църквата „Св. Никола“ в Дряново, чийто архитект е прочутият за времето си майстор Кольо Фичето. Строежът трае две години, в периода 1849 – 1851 г., а сградата стои и до наши дни. Впоследствие църквата получава неколкократни дарения от семейството, като Цочо и Неда (негова жена) Недкови са погребани в двора ѝ. Там се намира и гробът на техния син Недко Ц. Недков, загинал при земетресението в Търново на 1 юни 1913 г., затрупан от отломки на срутена сграда.

Априлско въстание редактиране

През последните годините на Османското владичество в населените с български земи на империята избухват множество бунтове и въстания, най-кървавото от които е Априлското въстание от 1876 г.

Въпреки четническото движение в областта жителите на града, в това число и родът Недкови, не проявяват активна подкрепа към подготвяното въстание – от една страна заради силния турски контрол и присъствие в Дряново, а от друга страна поради сравнително свободния живот, осигурен от различните привилегии, дадени от Високата порта на дряновци като контролиращи комуникациите между Северна и Южна Румелия през Балкана.

В разгара на въстанието Дряновският манастир - едно от светите места за християните в района, става убежище за четата на поп Харитон, но впоследствие бива превзет и разграбен от редовна турска войска и башибозуци под командването на Фазлъ паша на 7 май.

Недкови, както и повечето жители, поддържат добри отношения с турските власти, което и спасява семейството от погроми.

Галерия редактиране

Източници редактиране

  • Петър Чолов, Генчо Витанов: „Дряновски дейци. Биографичен справочник“ Издателство „Лакрима“, 2007
  • Стефан Станчев: „Майстор Колю Фичето“, Издателство „Народна младеж“, 1971