Недко Лулчев
Недко (Нетко, Петко, Летко) Лулчев (Лунчев) Малеев е български опълченец (1877 – 1878).
| Недко Лулчев | |
| български опълченец | |
 | |
| Роден |
1853 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Средно училище „Любен Каравелов“ |
Биография редактиране
Роден е през 1853 година в Копривщица. Израства в семейството на абаджия, работел в Анадола. Началното си образование получава в класното училище в Копривщица. След това заминава при баща си да изучава занаята му.[1]
Включва се в Сръбско-турската война от 1876 г.[1]
Постъпва в Българското опълчение на 30 април 1877 г., зачислен е в V дружина, III рота. В боевете е раняван два пъти: на 19 юли в битката за Стара Загора и на 28 декември 1877 г. в битката при Шейново.[1] Уволнен е от служба на 22 юни 1878 г. [1][2][3]
Награден е със Знака за отличие на военния орден „Св. Георги“ IV степен.[1]
След Освобождението заминава при баща си в Цариград, където работи като абаджия. През 1892 г. се установява в Пловдив. В този град умира на 19 април 1902 г.[1]
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 335, № V.492.9.
- ↑ Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 292 (№ 5195 и 5196)
- ↑ БИА-НБКМ, Кол. 47-II, п.д. 15