Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за неосъществения проект. За съвременната държава, известна преди 2019 година под името „Република Македония“, вижте Северна Македония.

Независима република Македония (НРМ) е неосъществен проект за създаване на марионетна прогерманска държава в Македония в края на Втората световна война.

Независима република Македония
8 септември 1944 – 13 ноември 1944
Знаме
Знаме
      
Национален девиз
Свобода или смърт
Национален химн
Изгрей зора на свободата
Местоположение на Независима република Македония
Местоположение на Независима република Македония
Континент
Столица Скопие
Eзици
Официални български
Форма на управление
История Втора световна война
Валута
Предшественик
Нацистка Германия Нацистка Германия
Царство България Царство България
Наследник
СФРЮ СФРЮ
СР Македония СР Македония
Български пощенски марки използвани в Независима Македония. Вижда се, че са препечатани като македонски на 8 септември 1944 година – денят на прогласяване на новата държава.

ПредисторияРедактиране

Във връзка с усложенената ситуация на фронта, капитулацията на Италия и все по-неясната позиция на България, през лятото на 1943 г. Гестапо обръща внимание на Хитлер върху предимствата за Германия от създаването на една независима Македония. Такова държавно образувание би дължало своето съществуване изключително на Германия, а това би означавало трайна връзка и признателност. Така Македония би се превърнала в благонадежден преден пост на Германия на Балканите и с него тя би си осигурила нов сателит с излаз на Егейско море, както и резервен вариант при промяна на политиката на България спрямо Райха. Така в началото на август 1943 г. инкогнито Иван Михайлов замина от Загреб за Германия, като посещава Главната квартира за сигурност на Райха. Там се обсъжда идеята за организирането на Македония като отделна автономна държава. Михайлов разговаря с Химлер и други висши германски ръководители. От тях той получава конкретни инструкции да създаде 3 батальона от доброволци, въоръжени с немско оръжие и муниции за действие в Западна Македония. Такива разговори се водят и в София между представители на ВМРО и германски високопоставени лица. Българското правителство също е известено.

При последвалата среща между Цар Борис III и Хитлер в средата на август, фюрерът изразява мнение, че трябва да се създаде „Велика автономна Македония“ от Лесковац до Елбасан и Воден, която ще има определени автономни права в Българското царство, нещо като Чешкия протекторат в Третия райх. Борис изразява съгласие с това и подчертава, че „Ванче Михайлов ще стане мъдър държавник“.[1] За съществуването на подобни идеи пише и Владимир Жидовец. С него царят споделя след завръщането си в София след срещата си с Хитлер, че желае да привлече отново в политиката Иван Михайлов. Пред хърватския дипломат е обрисуван план за сътрудничество с Михайлов на база на присъединяването на цяла Западна Македония и Централна Македония от дотогавашната Италианска окупационна зона в Гърция към България. Според Жидовец царят вярвал, че разгрома на Италия дава възможност за това при осигуряване поддръжката на ВМРО. Смъртта на българския монарх прекъсва развитието на тази инициатива.[2]

Опит за създаванеРедактиране

Събитията една година по-късно се развиват мълниеносно. През лятото на 1944 г. вътрешния министър Александър Станишев предлага на Райха да обяви независима Македония начело с Ив. Михайлов и под защитата на Вермахта. Държавният секретар на Германия Щеенграхт фон Мойланд също прави подобно предложение пред своето правителство. Така тази идея е одобрена в Берлин. В края на август Станишев влиза в нерегламентирана връзка с македонски дейци, като обсъжда идеята да се провъзгласи независима Македония, като в нея да останат 2 български дивизии, докато се организира местна войска.[3] По същото време генерал Кочо Стоянов, командващ 5 армия в Скопие се връща инкогнито в София. Целта е да се организира военен преврат, който да задържи страната в орбитата на Германия, като се запази Македония.[4] Заговорът на Стоянов е разкрит и той арестуван по заповед на военния министър.[5] В началото на септември Адолф Хитлер става наясно, че не може да разчита България. Той се свързва с Иван Михайлов, който по онова време е в Независимата хърватска държава с надеждата, че последният ще може да му окаже подкрепа в Македония, където българските войски вече започват да се прегрупират за да се изтеглят.

Михайлов посещава на 3 и 4 септември София и след проведени консултации отпътува за Скопие. Там той престоява на 5 и 6 септември и прави сондажи сред бившите структури на ВМРО. Той се убеждава, че му липсва достатъчно подкрепа, а комунистическите партизани на Тито са във възход. Михайлов осъзнава, че Германия губи войната, а България е пред окупация от СССР. Той заявява на германците, че вече е късно и с цел избягване на излишни кръвопролития се отказва.[6] Веднага след това германците опитват да вербуват за тази идея Христо Татарчев, но и той им отказва.

Независимо от това, според някои източници на 8 септември националисти от ВМРО обявяват независимост.[7] В периода на безвластие, започнал от началото на септември и продължил до началото на ноември, служителите от старата българска администрация, повечето от които са и бивши членове на ММТРО и БАК, като Стефан Стефанов, Васил Хаджикимов, Димитър Чкатров, Спиро Китанчев и Димитър Гюзелев продължават да изпълняват функциите си. Изтеглящите се от бившето Кралство Гърция части на Вермахта, оказват логистична подкрепа на тази администрация и я използват за своите нужди. В резултат самопровъзгласилата се държава е оставена „на произвола на съдбата“ след оттеглянето на германските войски.[8] Все пак до оттеглянето на германците в средата на ноември, на фона на настъплението на новосформираната БНА, югославските партизани не могат да установят пряк контрол върху цялата територия на областта.

По това време Македония се превръща в арена на противо­поставяне между местния латентен македонизъм, прокламиран от сподвижниците на Иван Михайлов от ВМРО, като проява на специфичен български патриотизъм от една страна, коминтерновския македонизъм на ВМРО (об.), деклариран от новите отечественофронтовски власти в София, както и на новия югомакедонизъм, пропагандиран от Титовите партизани и намиращ се в осно­вите на македонската национална идентичност днес.[9]

БележкиРедактиране

  1. Проф. Янко Янков, Кутията на Пандора (Една калейдоскопична визия върху тероризма) София, „Янус“, 2007, стр.485 – 497.
  2. Kisić-Kolanović, N. Ivan Vanča Mihajlov: makedonski revolucionar uskraćen za domovinu i konjene. In: Časopis za suvremenu povijest, Zagreb, № 1, 2002, sct. 125, 126.
  3. Богдан Филов. Дневник, Изд. на ОФ, 1990, с. 749.
  4. България отново на кръстопът: 1942 – 1946, Минчо Минчев, Тилиа, 1999, стр. 69.
  5. Исторически преглед, том 25, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките) 1969, стр. 300.
  6. Hitler's new disorder: the Second World War in Yugoslavia, Stevan K. Pavlowitch, Columbia University Press, 2008, ISBN 0231700504, pp. 238 – 240.
  7. James Minahan. Miniature Empires: A Historical Dictionary of the Newly Independent States (Greenwood Press, 1998), p. 178.
  8. Das makedonische Jahrhundert: von den Anfängen der nationalrevolutionären Bewegung zum Abkommen von Ohrid 1893 – 2001, Stefan Troebst, Oldenbourg Verlag, 2007, ISBN 3486580507, стр. 234.
  9. сп. Либирален преглед, Насилие и идентичност: Пиринска Македония в етнонационалните политики на комунистическия режим в България, Автор: Михаил Груев, – част 2.