Нелсън (остров)
Нелсън (Лайпциг) (на английски: Nelson Island) е петият по големина остров в Южните Шетландски острови, разположени в крайната югозападна част на Атлантическия океан. Остров Нелсън се намира в централната част на архипелага, като протока Нелсън (ширина 10 km) го отделя от разположения югозападно от него остров Робърт, а протока Филдс (ширина 0,4 km) на север – от остров Кинг Джордж. Дължина от запад на изток 20 km, ширина до 11 km, площ 192,1 km²[1]. Бреговата му линия с дължина 65,3 km е силно разчленена от множество малки заливи и полуострови. Релефът му е нисък и слабохълмист, с максимална височина около 150 m, като с малки изключения е покрит с дебел леден щит.
остров Нелсън Nelson Island | |
Местоположение | Южни Шетлъндски о-ви |
---|---|
Акватория | Атлантически океан |
Площ | 192,1 km² |
Най-висока точка | ок. 150 m н.в. |
Островът е открит през октомври 1819 г. от английския ловец на тюлени Уилям Смит и е наименуван Нелсън в чест на един от корабите на риболовната флотилия. През януари 1820 г. ирландският топограф Едуард Брансфийлд извършва първото грубо топографско заснемане на бреговете му. На 25 януари 1821 островът е вторично открит от руската околосветска експедиция възглавявана от Фадей Белингсхаузен и е наименуван Лайпциг. От февруари 1988 г. на острова е действа лятната чешка научна база „Вацлав Войтех“.[2]
Източници
редактиране- ↑ ((en)) UNEP Islands Архив на оригинала от 2013-05-01 в Wayback Machine.
- ↑ ((es)) data.aad.gov.au
- Южни Шетланди. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 15 – 20. ISBN 978-619-90008-1-6