Немили-недраги
„Немили-недраги“ (1883 – 1884) е повест от Иван Вазов и е един от ранните примери на модерна българска литература. И до днес тя е сред най-популярните произведения от своята епоха и заема традиционно място в българското образование.
| Немили-недраги | |
| Автор | Иван Вазов |
|---|---|
| Създаден | 1883 – 1884 |
| Първо издание | 1883 г. България |
| Издателство | списание „Наука“ |
| Оригинален език | български |
| Жанр | повест |
| Страници | 98 |
Повестта е публикувана за първи път през 1883 г. (т.нар. Пловдивски период) в списание „Наука“, а по-късно през 1891 г. е включена в „Повести и разкази“. С оглед творческото развитие на Вазов „Немили-недраги“ е третата по ред белетристична творба на писателя след „Неотдавна“ и повестта „Митрофан“ (по-късно „Митрофан и Дормидолски“).[1]
Повестта представя живота на българските емигранти (хъшове) в годините малко преди Освобождението.
Герои на творбата са редовите участници в националноосвободителното движение на България от османско владичество – хъшовете, изгнаници в Браила. Принудени да живеят в нищета, мизерия и социална изолация. Те се събират в „Народната кръчма на Знаменосеца“, която е собственост на един от главните герои в повестта – Странджата. Там те планират плановете за връщането в Родината и желаното извоюване на нейната свобода.
Сред основните герои на произведението са: Странджата (с прототип Никола Странджата) – по прякор Знаменосеца, Македонски (с прототип Христо Македонски), Хаджията, Попчето, Бръчков (с прототип Иван Вазов и Илия Станчов Бръчков), Мравката и Владиков (с прототип Иван Владиков). В повестта липсва централен герой, който да обособи единна сюжетна линия. В едни от епизодите такава водеща роля изпълнява Странджата, в други – Македонски, в трети – Бръчков или Владиков.[2]
Литература
редактиране- Елевтеров, С. „Многопластовата структура на повестта „Немили-недраги“, сб. Българската критика за Иван Вазов, София, 1988, с. 559 – 576.
- Минев, Д. Иван Вазов. Проучвания и извори на творчеството му. София, 1967, с. 11 – 40.
- Цанева, М. Из поетичния свят на Иван Вазов. София, 1965, с. 46 – 60.
- Цанева, М. Иван Вазов в Пловдив. София, 1966, с. 301 – 314.
- Цанева, М. Писатели и творби. София, 1980, с. 126 – 138.
- Цанева, М. Иван Вазов. II изд., София, 1983, с. 24 – 35.
Източници
редактиране- ↑ Христо Трендафилов, Българските „Клетници“, електронно списание LiterNet, 31 януари 2005, № 1 (62).
- ↑ Димитър Михайлов, „Немили-недраги“, Иван Вазов
Външни препратки
редактиране- „Немили-недраги“ на сайта
„Моята библиотека“ - Ваня Колева, За живота и илюзията за живот (Речите на Странджата от „Немили-недраги“ и на господин Фратю от „Чичовци“), LiterNet, 8 януари 2005, № 1 (62)
- Елена Налбантова, „Немили-недраги“ или автентичният образ на една илюзия, електронно списание LiterNet, 10 август 2014, № 8 (177)
