Несторица
Несторица (на средногръцки: Νεστορἰζης) е велможа и военачалник в Първото българско царство по времето на цар Самуил (997 – 1014).
| Несторица | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
През лятото на 1014 г. Самуил поверява на Несторица силна войска, за да извърши диверсия в района на Солун по същото време, когато византийската армия начело с император Василий II нахлува в България през Ключката клисура между планините Беласица и Огражден. Нападението срещу Солун завършва с тежко поражение на Несторица[1], а по-късно през същото лято Василий II успява да унищожи 15-хилядна българска войска при Ключ.
След гибелта на цар Иван Владислав през 1018 г. Несторица се нарежда между онези български боляри, които, за разлика от Матеица, Ивац и Сермон, предпочитат да се покорят на византийския император. Заедно със своя отряд войници, той се явява в лагера на Василий II край Охрид и получава почести в замяна на подчинението си.[2]
Източници редактиране
- ↑ Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том 1, част 2. София, „Наука и изкуство“, 1971. с. 693. Посетен на 17.10.2017.
- ↑ Златарски 1971, с. 734 – 735.