Нийл Етъридж (на английски: Neil Etheridge) е английски и филипински футболист, играещ като вратар за Бирмингам Сити. Той е капитан на националния отбор на Филипините, като има 70 записани мача. Той е първият филипински състезател с мачове в английската Висша лига.

Нийл Етъридж
Лична информация
Роден
Нийл Ленард Дула Етъридж
7 февруари 1990 г. (34 г.)
Второ гражданство Филипини
Ръст188 cm
Поствратар
Настоящ отбор
Отбор Бирмингам Сити
Номер1
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2008 – 2014
2008 – 2009
2011
2012
2013 – 2014
2014 – 2015
2014
2015
2017 – 2017
2017 – 2020
2020 –
Фулъм
Ледърсхед*
Чарлтън Атлетик*
Бристол Роувърс*
Крю Александра*
Олдъм Атлетик
Чарлтън Атлетик*
Чарлтън Атлетик
Уолсол
Кардиф Сити
Бирмингам Сити
0

0
12
4
0
2
2
81
99
64
(0)

(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
Национален отбор
2005
2008 –
Англия до 16 г.
Филипини
1
70
(0)
(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.
Нийл Етъридж в Общомедия

Клубна кариера редактиране

Започва кариерата си в школата на Челси. През 2006 г. е привлечен от Фулъм, а през 2008 г. е взет в първия отбор. На няколко пъти е пращан под наем, за да се обиграва, като през 2008/09 пази за Ледърсхед. През 2011 г. е даден под наем в Чарлтън, но само шест дни след това е повикан обратно във Фулъм. Етъридж не успява да се пребори с Марк Шварцер и Дейвид Стокдейл и не записва нито един двубой в първенството. Единствения му мач за Фулъм е в Лига Европа, като на 14 декември 2011 г. пази срещу Оденсе Болдклуб.

През септември 2012 г. прекарва три месеца под наем в тима на Бристол Роувърс в Лига 2.[1] Записва 12 двубоя, но на полусезона е върнат обратно във Фулъм. През сезон 2013/14 е два месеца под наем в Крю Александра, където играе в 4 срещи. След края на сезона е освободен от Фулъм.

След като остава без отбор Нийл поставя под съмнение по-нататъшната си кариера.[2] След като тренира с Чарлтън е на крачка да емигрира в родината на майка си Филипините. Все пак подписва краткосрочен договор с Олдъм Атлетик, преди да подпише с „остриетата“. В Чарлтън обаче изиграва само два двубоя до края на сезона.

През 2015 г. подписва с Уолсол, където става титулярен вратар. Успява да изиграе 50 мача през сезона и да прогресира значително в нивото си. Помага на тима да достигне до плейофите в Лига 1, но на полуфиналите Уолсол е победен от тима на Барнзли.[3] През сезон 2016/17 Уолсол завършва на разочароващото 14-то място. Въпреки това обаче Етъридж е забелязан от Кардиф Сити и през лятото на 2017 г. става част от тима от Чемпиъншип.[4]

Нийл става веднага титуляр в Кардиф и пропуска само един мач от сезона в Чемпиъншип. Той допуска едва 37 гола в 45 срещи, като в 19 мача запазва мрежата си суха. Кардиф завършва втори, с което си печели промоция във Висшата лига. За доброто си представяне Етъридж е награден с нов тригодишен договор. В дебюта си в английския елит Етъридж спасява дузпа на нападателя на Борнемут Калъм Уилсън, но уелсците губят с 0:2.[5] Вратарят дори стига до номинация за футболист на месеца през август 2018 г. Кардиф не успява да запази мястото си във Висшата лига, като завършва на 18-та позиция.

В началото на сезон 2018/19 Етъридж получава контузия и е изместен на вратата от Алекс Смитис. Записва едва 16 двубоя през сезона. През септември 2020 г. подписва с Бирмингам Сити.

Национален отбор редактиране

През 2005 г. записва един мач за селекцията на Англия до 16 г. в турнира Виктъри Шийлд.

През април 2008 г. приема офертата на федерацията на Филипините да играе за националния отбор на азиатската страна.[6] Дебютира срещу Бруней в мач от квалификациите за Чалъндж къп.

През 2010 г. е титулярен вратар на Филипините на турнира Сузуки къп, където тимът достига до полуфиналите.[7] Две години по-късно е и в състава за Чалъндж къп.

В следващите няколко години играе в различни квалификации, но пропуска турнирите Сузуки къп през 2014 и 2016 г. През 2018 г. помага на Филипините да се класират за първи път в турнира за Купата на Азия, но остава извън състава, за да се концентрира върху изявите си с Кардиф.

През юни 2022 г. става капитан на националния отбор.[8]

Успехи редактиране

  • Футболист на годината във Филипините – 2018

Източници редактиране

Външни препратки редактиране