Английска висша лига

(пренасочване от Английска Висша лига)

Английската висша лига, известна още като Премиър лига или Премиършип (на английски: Premier League или Premiership), е дивизията от най-високо ниво в английския футбол. Висшата лига е най-гледаната спортна лига в света[1], както и най-богатото първенство в Европа[2]. Тя е най-доходоносната футболна лига в света, като сборът от приходите на всички клубове участници през сезон 2007/08 възлиза на около 1,93 милиарда паунда.[3] През сезон 2010/11 седем от 20-те клуба с най-висок годишен оборот и още четири след 20-о място в класацията на Deloitte са участници във Висшата лига. [4]

Английска висша лига
Premier League
Държава Англия
Основана20 февруари 1992
Нива1
Брой отбори20
Изпадане вЧемпиъншип
КупиФА Къп
Къмюнити Шийлд
ШампионМанчестър Сити
Най-успешниМанчестър Юнайтед (20 титли)
УебсайтОфициален уебсайт
Висша лига 2023/24
Английска висша лига в Общомедия

Учредена е в началото на 1992 г., когато клубовете в Първа английска дивизия от Футболната лига решават да се отделят от основаната през 1888 г. Футболна лига, за да се възползват от изгодна сделка за продажбата на телевизионните си права. В нея се състезават двадесет клуба, като общо 43 различни клуба са участвали поне веднъж в нея. Шампиони са ставали само седем клуба: Манчестър Юнайтед (13 пъти), Челси (5), Манчестър Сити (4), Арсенал (3), Блекбърн (1), Лестър Сити (1) и Ливърпул (1). Шампион за сезон 2022/23 е Манчестър Сити.

През 2012 г. Висшата лига подписва договор за продажбата на телевизионните права за малко над 3 млрд. британски лири за три години. [4]

История редактиране

Предпоставки редактиране

Някои събития от средата на осемдесетте години на 20 век ясно показват нуждата от фундаментални промени в организацията на английския футбол. Неговото състояние в тези години е много лошо – стадионите са в окаяно състояние, удобствата за феновете са почти нулеви, а хулиганството е развито дотолкова, че довежда до петгодишна забрана на английските отбори за участие в европейските клубни турнири[5].

В началото на 90-те години на 20 век английският футбол започва да възвръща позициите си. Националният отбор достига до полуфиналите на световното първенство в Италия през 1990 г., част от стадионите са реконструирани след прилагането на правилата от Репорта на Тейлър за безопасност на футболните стадиони[6]. Това подпомага и за увеличаването на интереса от страна на феновете, което води както до по-висока посещаемост на мачовете, така и до допълнителни финансови средства от телевизионни права[7].

Основаване редактиране

В края на сезон 1990/91 г. клубовете от тогавашната Първа английска дивизия взимат решение за създаването на нова лига, която финансово да се управлява от самите отбори, а спортно-технически – от Футболната асоциация. Целта е самите клубове да водят преговори със спонсори и да договарят продаването на телевизионните права на мачовете си. Официалният документ, оформящ принципите на съществуване на новата структура, е подписан на 17 юли 1991 г.[8]

През 1992 г. всички отбори от тогавашната Първа дивизия вкупом се отцепват от Футболната лига и на 27 май 1992 г. официално създават новото дружество, наречено FA Premier League. Това нарушава структурата на английския футбол, съществувала без промяна през последните 104 години. Новата Висша лига заема мястото на върха на английската футболна пирамида, а старата Първа дивизия (която запазва името си) вече заема второто ниво във футболната йерархия. Запазени са и всички връзки между отделните дивизии (изпадащите и изкачващите се отбори между отделните нива)[9].

Първият сезон на Висшата лига се провежда през 1992/93 г. Участие в лигата взимат 22 отбора. Футболистът на Шефилд Юнайтед Брайън Дийн вкарва първия гол в историята на Премиършип при победата на неговия отбор с 2:1 срещу Манчестър Юнайтед.

През 1995 г. броят на отборите във Висшата лига е намален на 20. Те са толкова и до днес въпреки предложенията на ФИФА за намаляването им на 18, отправени през лятото на 2006 г. [10]

Структура редактиране

Висшата лига е организация, управлявана от двадесетте клуба, придобили право на участие в нея със спортните си резултати. Всеки клуб изпълнява ролята на акционер с право на един глас при взимането на решения. Клубовете избират директор, изпълнителен директор и борд на директорите, които се занимават с ежедневното управление на Висшата лига.[11] Футболната асоциация не участва активно в управлението на лигата. Тя играе ролята на „специален акционер“ с право на вето при взимането на важни решения като избор на ръководство и промяна на правилата на провеждане на състезанията[12].

Обща информация редактиране

Състезание редактиране

 
Мач между Манчестър Юнайтед и Тотнъм Хотспър през сезон 2005/06

Във Висшата лига се състезават 20 отбора. Всеки отбор играе срещу всеки по два пъти – веднъж на свой терен и веднъж на стадиона на противника си, което прави по 38 мача на отбор и общо 380 мача за цялата Премиършип за един сезон. В края на сезона последните три отбора отпадат в Чемпиъншип, а на тяхно място влизат първите два от по-долната дивизия, заедно с победителя от плейофите, играещи се между отборите, завършили между 3-то и 6-о място в Чемпиъншип[13].

Отборите, завършили на първите четири места в крайното класиране, получават правото да участват в Шампионската лига, като първите три влизат директно в груповата фаза, а четвъртият се включва в плейофите на същата надпревара, където трябва да преодолее противник в два мача, за да може също да получи право на участие в групите. Петият в Премиършип автоматично печели участие в турнира за Лига Европа, а шестият и седмият също могат да се класират в зависимост от резултатите в турнирите за двете купи: ако носителят и финалистът за ФА Къп (Купата на Англия) завършат измежду първите пет в крайното класиране във Висшата лига, то шестият отбор участва за Лига Европа. Ако носителят на Купата на Лигата е в първите пет, то мястото за Лига Европа отива за най-добре класиралия се и неспечелил дотогава място отбор в първенството. За разлика от ФА Къп, при Купата на Лигата това място не отива за финалиста. [14]

Отборите регистрират състави от 25 футболисти от които 17 имат право да не са „домашно израстли“ (на английски: Home Grown Players). „Домашно израстли“ са футболисти, които независимо от националността или възрастта си са били регистрирани в който и да е клуб, член на Футболната Асоциация на Англия или Уелс за прекъснат или непрекъснат период от 36 месеца преди навършването на 21-годишна възраст (или края на сезона, в който навършват 21-годишна възраст). Играчи на възраст под 21 години имат право да участват дори да не са регистрирани в състава от 25 футболисти. [15]

Спонсорство редактиране

От 1993 г. Висшата лига е официално спонсорирана от външни компании. Компанията-спонсор има право и да избира името на състезанието, но дотогава всички се придържат към традицията просто да добавят името си пред неизменното Премиършип. Досегашните спонсори са:

  • 1993 – 2001 —Карлинг(FA Carling Premiership)
  • 2001 – 2010 – Барклис (Barclaycard Premiership 2001 – 04, Barclays Premiership 2005 – 07, Barclays Premier league 2007 – 10)

Отбори редактиране

Общо 41 отбора са взели участие във Висшата лига от нейното основаване през 1992 г. до днес. Два други клуба (Лутън Таун и Нотс Каунти) подписват споразумението за създаването на лигата през 1991 г., но изпадат в последния сезон преди създаването ѝ и не са успели да се завърнат в най-горната английска дивизия.

Шест клуба са участвали във всички сезони на Висшата лига от основаването ѝ. Това са Арсенал, Евертън, Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Тотнъм Хотспър и Челси.

Членове на Английска висша лига през сезон 2023/24 редактиране

След края на сезон 2022/23 за нови членове на Висшата лига се класират първите три отбора от Чемпиъншип: Бърнли, Шефилд Юнайтед и Лутън на мястото на последните три от Висшата лига: Лестър, Лийдс и Саутхамптън, които изпадат в Чемпиъншип.

Призьори във Висшата лига сезони редактиране

Следващата таблица показва клубовете, печелили златните, сребърни и бронзови медали в първенството и голмайсторите по сезони от основаването на Висшата лига.

Година Победител Втори Трети Голмайстор Клуб Г Треньор
1992/93 Манчестър Юнайтед Астън Вила Норич Сити   Теди Шерингам Тотнъм 22   Алекс Фъргюсън
1993/94 Манчестър Юнайтед Блекбърн Роувърс Нюкасъл Юнайтед   Анди Коул Нюкасъл Юнайтед 34   Алекс Фъргюсън
1994/95 Блекбърн Роувърс Манчестър Юнайтед Нотингам Форест   Алън Шиърър Блекбърн Роувърс 34   Кени Далглиш
1995/96 Манчестър Юнайтед Нюкасъл Юнайтед Ливърпул   Алън Шиърър Блекбърн Роувърс 31   Алекс Фъргюсън
1996/97 Манчестър Юнайтед Нюкасъл Юнайтед Арсенал   Алън Шиърър Нюкасъл Юнайтед 25   Алекс Фъргюсън
1997/98 Арсенал Манчестър Юнайтед Ливърпул   Крис Сътън
  Дион Дъблин
  Майкъл Оуен
Лийдс Юнайтед
Ковънтри Сити
Ливърпул
18   Арсен Венгер
1998/99 Манчестър Юнайтед Арсенал Челси   Джими Ф. Хасълбанк
  Майкъл Оуен
  Дуайт Йорк
Блекбърн Роувърс
Ливърпул
Манчестър Юнайтед
18   Алекс Фъргюсън
1999/00 Манчестър Юнайтед Арсенал Лийдс Юнайтед   Кевин Филипс Съндърланд 30   Алекс Фъргюсън
2000/01 Манчестър Юнайтед Арсенал Ливърпул   Джими Ф. Хасълбанк Челси 23   Алекс Фъргюсън
2001/02 Арсенал Ливърпул Манчестър Юнайтед   Тиери Анри Арсенал 24   Арсен Венгер
2002/03 Манчестър Юнайтед Арсенал Нюкасъл Юнайтед   Рууд ван Нистелрой Манчестър Юнайтед 25   Алекс Фъргюсън
2003/04 Арсенал Челси Манчестър Юнайтед   Тиери Анри Арсенал 30   Арсен Венгер
2004/05 Челси Арсенал Манчестър Юнайтед   Тиери Анри Арсенал 25   Жозе Моуриньо
2005/06 Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул   Тиери Анри Арсенал 27   Жозе Моуриньо
2006/07 Манчестър Юнайтед Челси Ливърпул   Дидие Дрогба Челси 20   Алекс Фъргюсън
2007/08 Манчестър Юнайтед Челси Арсенал   Кристиано Роналдо Манчестър Юнайтед 31   Алекс Фъргюсън
2008/09 Манчестър Юнайтед Ливърпул Челси   Никола Анелка Челси 19   Алекс Фъргюсън
2009/10 Челси Манчестър Юнайтед Арсенал   Дидие Дрогба Челси 29   Карло Анчелоти
2010/11 Манчестър Юнайтед Челси Манчестър Сити   Димитър Бербатов
  Карлос Тевес
Манчестър Юнайтед
Манчестър Сити
20   Алекс Фъргюсън
2011/12 Манчестър Сити Манчестър Юнайтед Арсенал   Робин ван Перси Арсенал 30   Роберто Манчини
2012/13 Манчестър Юнайтед Манчестър С Челси   Робин ван Перси Манчестър Юнайтед 26   Алекс Фъргюсън
2013/14 Манчестър Сити Ливърпул Челси   Луис Суарес Ливърпул 31   Мануел Пелегрини
2014/15 Челси Манчестър Сити Арсенал   Серхио Агуеро Манчестър Сити 26   Жозе Моуриньо
2015/16 Лестър Сити Арсенал Тотнъм   Хари Кейн Тотнъм 25   Клаудио Раниери
2016/17 Челси Тотнъм Манчестър Сити   Хари Кейн Тотнъм 29   Антонио Конте
2017/18 Манчестър Сити Манчестър Юнайтед Тотнъм   Мохамед Салах Ливърпул 32   Пеп Гуардиола
2018/19 Манчестър Сити Ливърпул Челси   Мохамед Салах
  Пиер-Емерик Обамеянг
  Садио Мане
Ливърпул
Арсенал
Ливърпул
22   Пеп Гуардиола
2019/20 Ливърпул Манчестър Сити Манчестър Юнайтед   Джейми Варди Лестър Сити 24   Юрген Клоп
2020/21 Манчестър Сити Манчестър Юнайтед Ливърпул   Хари Кейн Тотнъм 23   Пеп Гуардиола
2021/22 Манчестър Сити Ливърпул Челси   Мохамед Салах
  Хюн-мин Сон
Ливърпул
Тотнъм
23   Пеп Гуардиола
2022/23 Манчестър Сити Арсенал Манчестър Юнайтед   Ерлинг Холанд Манчестър Сити 36   Пеп Гуардиола

Шампиони на Англия по клубове редактиране

Следните 24 отбора са печелили най-горната дивизия в английския футбол:

  • от сезон 1888/89 до 1991/92 – Първа дивизия
  • от сезон 1992/93 насам – Висша лига
Клуб Шампион Години
Манчестър Юн 20 1908, 1911, 1952, 1956, 1957, 1965, 1967, 1993, 1994, 1996, 1997, 1999, 2000, 2001, 2003, 2007, 2008, 2009, 2011, 2013
Ливърпул 19 1901, 1906, 1922, 1923, 1947, 1964, 1966, 1973, 1976, 1977, 1979, 1980, 1982, 1983, 1984, 1986, 1988, 1990, 2020
Арсенал 13 1931, 1933, 1934, 1935, 1938, 1948, 1953, 1971, 1989, 1991, 1998, 2002, 2004
Евертън 9 1891, 1915, 1928, 1932, 1939, 1963, 1970, 1985, 1987
Манчестър Сити 9 1937, 1968, 2012, 2014, 2018, 2019, 2021, 2022, 2023
Астън Вила 7 1894, 1896, 1897, 1899, 1900, 1910, 1981
Съндърланд 6 1892, 1893, 1895, 1902, 1913, 1936
Челси 6 1955, 2005, 2006, 2010, 2015, 2017
Нюкасъл 4 1905, 1907, 1909, 1927
Шефилд Уензди 4 1903, 1904, 1929, 1930
Блекбърн 3 1912, 1914, 1995
Лийдс 3 1969, 1974, 1992
Уулвърхемптън 3 1954, 1958, 1959
Хъдърсфийлд 3 1924, 1925, 1926
Бърнли 2 1921, 1960
Дарби Каунти 2 1972, 1975
Портсмут 2 1949, 1950
Престън Норт Енд 2 1889, 1890
Тотнъм 2 1951, 1961
Ипсуич 1 1962
Нотингам 1 1978
Уест Бр А 1 1920
Шефилд Юн 1 1898
Лестър 1 2016

Класиране в ранглистата на УЕФА редактиране

Висша лига редактиране

 
Купа на Висшата лига за шампиона през 2014 г.
Манчестър Сити
Позиция Първенство Коефициент
1   Висша лига   106.641
2   Ла Лига   96.141
3   Серия А   76.902
4   Бундеслига   75.213
5   Лига 1   60.081

Информацията е актуална към 18 август 2022 г.

Клубно класиране редактиране

Позиция Движение Отбор Коефициент

Liverpool FC.png

2 (+7)     ФК Ливърпул 134.000
3 (0)     Манчестър Сити 134.000
5 (+6)    Челси 124.00
10 (-3)  Манчестър Юнайтед 105.000
14 (+1)  Тотнъм 83.000
1 (+7)  Арсенал 135.000
69 (-18)  ФК Лестър Сити 23.000
74 (+2)  Уест Хям Юнайтед 21.000
75 (-3)  ФК Улвърхемптън Уондърърс 16.000
76 (-3)  ФК Бърнли 2.500
77 (-3)  Евертън 3.000

Информацията е актуална към 18 август 2022 г.

Футболисти редактиране

 
Мач между Арсенал и Астън Вила на откриването на сезон 2006/07

Отборите от Висшата лига имат пълната свобода да избират броя и типа играчи, които закупуват. Правилата на първенството не налагат тавани нито на количеството пари, давани за заплати, нито на броя картотекирани играчи. Единствените ограничаващи правила са тези на имиграционните власти, които издават работни визи на футболисти от държави извън Европейския съюз.

В първия кръг на първия сезон на Висшата лига през 1992 – 93 г. броят на футболистите извън Великобритания и Република Ирландия, които започват като титуляри за своите отбори, е само 11.[16] През сезон 2000 – 01 общото количество чужденци е 36%. До сезон 2004 – 05 процентът нараства до 45%. На 29 декември 1999 г. Челси става първият отбор от Висшата лига с титулярен състав, съставен само от чужденци. На 14 февруари 2005 Арсенал излиза със състав, в който и титулярите, и резервите, общо 16 футболисти, са чужденци.[17]

Във връзка с притесненията, че английските клубове предпочитат да купуват евтини чуждестранни играчи, вместо да развиват свои футболни школи, през 1999 г. Министерството на вътрешните работи на Обединеното кралство налага силно ограничен режим за издаване на работни визи на футболисти извън Европейския съюз.[18] Кандидат за подобна виза трябва да докаже, че е взел участие в минимум 75% от официалните мачове на националния си отбор в предишните две години. Единственият друг начин е клубовете да докажат, че въпросният чуждестранен играч има огромен талант и би помогнал много за развитието на играта в Англия.[19]

През 2007 г. в отбори от Висшата лига играят над 260 футболисти, които не са родом от Британските острови. За класата на голяма част от тях говори фактът, че на Световното първенство в Германия през 2006 г. играят общо 102 футболисти от отбори от Висшата лига, сред които и 21 от 23-мата национали на Англия[20].

Заплати редактиране

В резултат на огромните приходи, реализирани от клубовете от телевизионни права, заплатите на футболистите нарастват много бързо в годините след основаването на Висшата лига. През първия сезон на Премиършип средната годишна заплата на един футболист е £75 000.[21] През сезон 2003/04 средната заплата за играч от Висшата лига достига £90 000 седмично.[22] През 2013 г. най-високите заплати на играчи във Висшата лига са около £250 000 седмично, докато заплатата на повечето футболисти е между £25 000 и £30 000. [23]

Трансферни рекорди редактиране

През деветнайсетте сезона на съществуване на Висшата лига рекордът за най-висока платена трансферна сума за футболист е подобряван 11 пъти. Като най-дълго (над четири години) ненарушен се задържа световният рекорд за трансферна сума, платена от Нюкасъл Юнайтед за Алън Шиърър през 1996 г.

През годините рекордна сума е плащана за следните трансфери:

Сума £ Година Футболист Напуска Закупен от
3 300 000 юни 1992   Алън Шиърър Саутхемптън Блекбърн Роувърс
3 750 000 юни 1993   Рой Кийн Нотингам Форест Манчестър Юнайтед
5 000 000 юли 1994   Крис Сътън Норич Сити Блекбърн Роувърс
7 000 000 януари 1995   Анди Коул Нюкасъл Юнайтед Манчестър Юнайтед
7 500 000 юни 1995   Денис Бергкамп Интер Арсенал
8 500 000 юли 1995   Стан Колимор Нотингам Форест Ливърпул
15 000 000 юли 1996   Алън Шиърър Блекбърн Роувърс Нюкасъл Юнайтед
18 000 000 ноември 2000   Рио Фърдинанд Уест Хем Юнайтед Лийдс Юнайтед
19 000 000 май 2001   Рууд ван Нистелрой ПСВ Айндховен Манчестър Юнайтед
28 100 000 май 2001   Хуан Себастиан Верон Лацио Манчестър Юнайтед
29 000 000 юли 2002   Рио Фърдинанд Лийдс Юнайтед Манчестър Юнайтед
30 000 000 август 2004   Уейн Рууни Евертън Манчестър Юнайтед
30 000 000 август 2006   Андрий Шевченко Милан Челси
31 750 000 септември 2008   Димитър Бербатов Тотнъм Хотспър Манчестър Юнайтед
32 500 000 септември 2008   Робиньо Реал Мадрид Манчестър Сити
47 000 000 юли 2010   Карлос Тевес Манчестър Юнайтед Манчестър Сити
50 000 000 януари 2011   Фернандо Торес Ливърпул Челси

Почетни листи редактиране

  • Само Висша лига от сезон 1992 – 93 насам.

Участия редактиране

  • До 30 януари 2024 г.
# Име Период Мача Гола
1   Гарет Бари 1998 – 2020 653 54
2   Джеймс Милнър 2002 – 634 57
3   Райън Гигс 1990 – 2014 632 109
4   Франк Лампард 1995 – 2015 609 177
5   Дейвид Джеймс 1998 – 2014 572 0
6   Гари Спийд 1992 – 2008 535 81
7   Емил Хески 1994 – 2012 516 110
8   Марк Шварцер 1996 – 2016 514 0
9   Джейми Карагър 1996 – 2013 508 4
10   Фил Невил 1995 – 2013 505 9


Голмайстори редактиране

  • До 23 декември 2023 г.
# Име Период Гола Мача Гола %
1   Алън Шиърър 1992 – 2006 260 441 0,59
2   Хари Кейн 2012 – 2023 213 320 0,66
3   Уейн Руни 2002 – 2018 208 491 0,42
4   Анди Коул 1992 – 2008 187 414 0,45
5   Серхио Агуеро 2011 – 2021 184 275 0,66
6   Франк Лампард 1995 – 2015 177 609 0,29
7   Тиери Анри 1999 – 2012 175 258 0,68
8   Роби Фаулър 1993 – 2009 163 379 0,43
9   Джърмейн Дефо 2001 – 2019 162 496 0,33
10   Мохамед Салах 2017 – 151 249 0,61
11   Майкъл Оуен 1996 – 2013 150 326 0,46
12   Лес Фердинанд 1992 – 2005 149 351 0,42
13   Теди Шерингам 1992 – 2007 146 418 0,35
14   Робин ван Перси 2004 – 2015 144 276 0,52
15   Джейми Варди 2014 – 134 300 0,45
16   Джими Ф. Хасълбанк 1997 – 2007 127 288 0,44
17   Роби Кийн 1999 – 2012 126 349 0,36
18   Никола Анелка 1996 – 2014 125 364 0,34
19   Дуайт Йорк 1989 – 2009 123 375 0,33
20   Ромелу Лукаку 2011 – 2022 121 278 0,44
 
Димитър Бербатов, голмайстор през сезон 2010/11

Голмайстори по сезони редактиране

Сезон Голмайстор Клуб Гола
1992 – 93   Теди Шерингам Тотнъм Хотспър 22
1993 – 94   Анди Коул Нюкасъл Юнайтед 34
1994 – 95   Алън Шиърър Блекбърн Роувърс 34
1995 – 96   Алън Шиърър Блекбърн Роувърс 31
1996 – 97   Алън Шиърър Нюкасъл Юнайтед 25
1997 – 98   Крис Сътън
  Дион Дъблин
  Майкъл Оуен
Блекбърн Роувърс
Ковънтри Сити
Ливърпул
18
1998 – 99   Джими Флойд Хасълбанк
  Майкъл Оуен
  Дуайт Йорк
Лийдс Юнайтед
Ливърпул
Манчестър Юнайтед
18
1999 – 00   Кевин Филипс Съндърланд 30
2000 – 01   Джими Флойд Хасълбенк ФК Челси 23
2001 – 02   Тиери Анри Арсенал 24
2002 – 03   Рууд ван Нистелрой Манчестър Юнайтед 25
2003 – 04   Тиери Анри Арсенал 30
2004 – 05   Тиери Анри Арсенал 25
2005 – 06   Тиери Анри Арсенал 27
2006 – 07   Дидие Дрогба Челси 20
2007 – 08   Кристиано Роналдо Манчестър Юнайтед 31
2008 – 09   Никола Анелка Челси 19
2009 – 10   Дидие Дрогба Челси 29
2010 – 11   Димитър Бербатов
  Карлос Тевес
Манчестър Юнайтед
Манчестър Сити
20
2011 – 12   Робин ван Перси Арсенал 30
2012 – 13   Робин ван Перси Манчестър Юнайтед 26
2013 – 14   Луис Суарес Ливърпул 31
2014 – 15   Серхио Агуеро Манчестър Сити 26
2015 – 16   Хари Кейн Тотнъм Хотспър 25
2016 – 17   Хари Кейн Тотнъм Хотспър 29
2017 – 18   Мохамед Салах Ливърпул 32
2018 – 19   Мохамед Салах
  Пиер-Емерик Обамеянг
  Садио Мане
Ливърпул
Арсенал
Ливърпул
22
2019 – 20   Джейми Варди Лестър 23
2020 – 21   Хари Кейн Тотнъм Хотспър 23
2021 – 22   Мохамед Салах
  Хюн-Мин Сон
Ливърпул
Тотнъм Хотспър
23
2022 – 23   Ерлинг Холанд Манчестър Сити 36

Българите във Висшата лига редактиране

Футболист Период Мача Гола Отбор(и) Дебют
Бончо Генчев 1992 – 1995 61 6 Ипсуич 26 декември 1992 г. Арсенал – Ипсуич 0:0

30 минути, влиза на мястото на Пол Годард в 60-ата минута

Радостин Кишишев 2000 – 2007 179 2 Чарлтън 19 август 2000 г. Чарлтън – Манчестър Сити 4:0

90 минути

Светослав Тодоров 2000 – 2007 120 44 Уест Хям
Портсмут(голмайстор на Чемпиъншип за сезон 2002/2003 с 26 гола)
Уигън
3 февруари 2001 г. Ливърпул – Уест Хем 3:0

17 минути, влиза на мястото на Фредерик Кануте в 73-та минута

Димитър Бербатов 2006 – 2014 211 90 Тотнъм
Манчестър Юн
Фулъм
19 август 2006 г. Болтън – Тотнъм 2:0

90 минути

Стилиян Петров 2006 – 2012 186 9 Астън Вила 10 септември 2006 г. Уест Хем – Астън Вила 1:1

90 минути

Мартин Петров 2007 – 2012 118 16 Манчестър С
Болтън
11 август 2007 г. Уест Хем – Манчестър Сити 0:2

90 минути

Валери Божинов 2007 – 2010 11 1 Манчестър С 11 август 2007 година Уест Хем – Манчестър Сити 0:2

29 минути, влиза на мястото на Роландо Бианки в 61-вата минута

Станислав Манолев 2013 5 0 Фулъм 9 февруари 2013 г. Норич – Фулъм 0:0

90 минути

Александър Тонев 2013 – 2015 2 0 Астън Вила 21 август 2013 г. Челси – Астън Вила 2:1

8 минути, влиза на мястото на Карим Ел Ахмади в 82-рата минута

Източници редактиране

  1. The Daily Telegraph, Premier League abroad: Potential venues, 7 февруари 2008 г., проверен на 17 ноември 2008 г.
  2. The Daily Telegraph, Premier League is world's favourite league, 6 ноември 2007, проверен на 17 ноември 2008 г.
  3. BBC, Premier League 'defies downturn', 3 юни 2009 г., проверен на 14 декември 2009 г.
  4. а б Manchester United third in football rich list behind Real Madrid & Barcelona // goal.com. Goal.com, 24 януари 2012. Посетен на 28 януари 2013.
  5. BBC – 1985: English teams banned after Heysel, посетен на 30 ноември 2007
  6. Footballnetwork – The Taylor Report Архив на оригинала от 2006-10-16 в Wayback Machine., посетен на 30 ноември 2007
  7. University of Leicester Centre for the Sociology of Sport – Fact Sheet 8: British Football on Television, посетен на 30 ноември 2007
  8. In the matter of an agreement between the Football Association Premier League Limited and the Football Association Limited and the Football League Limited and their respective member clubs (HM Courts Service 2006) Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., посетен на 30 ноември 2007
  9. premierleague.com – A History of the Premier League Архив на оригинала от 2011-11-18 в Wayback Machine., посетен на 30 ноември 2007
  10. BBC – Fifa wants 18-team Premier League, посетен на 12 декември 2007
  11. premierleague.com – About us – Our Relationship with the Clubs Архив на оригинала от 2007-11-26 в Wayback Machine., посетен на 30 ноември 2007
  12. premierleague.com – About us – The Premier League and Other Football Bodies Архив на оригинала от 2007-11-26 в Wayback Machine., посетен на 30 ноември 2007
  13. sporting-life.com – Barclays Premier League, посетен на 30 ноември 2007
  14. TheFA.com – Could it be seventh heaven?, посетен на 30 ноември 2007
  15. Rose, Gary. BBC Sport – Sportsday – breaking sports news: 0946: PREMIER LEAGUE SQUADS // BBC Sport. Би Би Си, 5 септември 2013. Архивиран от оригинала на 2013-09-06. Посетен на 5 септември 2013. (на английски)
  16. The Guardian – England need to stem the foreign tide (by Ron Atkinson) Архив на оригинала от 2008-12-08 в Wayback Machine., посетен на 30 ноември 2007
  17. The Guardian – Phil Neal: King of Europe?, посетен на 30 ноември 2007
  18. UK Department for Education and Employment – New Work Permit Criteria for Football Players Announced Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine., посетен на 30 ноември 2007
  19. UK Home Office – Work permit arrangements for football players Архив на оригинала от 2006-09-26 в Wayback Machine., посетен на 30 ноември 2007
  20. Stadion@.com – ФИФА публикува официалните състави на отборите за Мондиала, посетен на 30 ноември 2007
  21. The Guardian – Forty factors fuelling football inflation, посетен на 30 ноември 2007
  22. The Times – The billion-pound revolution, посетен на 30 ноември 2007, архивиран от оригинала
  23. Magowan, Alistair. Revealed: What's inside a footballer's contract? // www.bbc.co.uk/sport (BBC Sport). Би Би Си, 28 септември 2013. Архивиран от оригинала на 2013-09-28. Посетен на 29 септември 2013. (на английски)

Външни препратки редактиране