Вижте пояснителната страница за други личности с името Никий.

Никий (на старогръцки: Νικίας; Nikias; * ok. 470 пр.н.е.; † 413 пр.н.е. в Сиракуза, Сицилия) е политик на Атина и военачалник по времето на Пелопонеската война (431 – 404 пр.н.е.).

Никий

Той е син на новозабогателия атинянец Никерат.[1] Той има два братя, генерал Евкрат († 404 пр.н.е.) и Диогнет. Ксенофонт пише, че той е много богат. Притежава сребърни мини в Лаврион в Атика, ръководени от тракиеца Сосий, който командва 1000 роби. [2]

Той става водещ политик на Атина след смъртта на Клеон в битката при Амфиполис през 422 пр.н.е. Той има успехи като дипломат, на него е наречен Никийският мир със Спарта през 421 пр.н.е. Алкивиад от най-старата фамилия започва да се бори против неговата политика.[3]

През 415 пр.н.е. Никий е избран от народното събрание в Атина за стратег заедно с Алкивиад и Ламах за заплануваната експедиция в Сицилия (415 – 413 пр.н.е. опит да превземе Сиракуза). След бягството на Алкивиад и смъртта на Ламах († 414 пр.н.е. при Сиракуза) в битката, Никий практически сам е отговорен за обсадата на Сиракуза.

Обсадата на Сиракуза

След загубата на Атина Никий бяга със своя съ-генерал Демостен и е заловен и екзекутиран от сиракузанците.[4] [5][6]

Неговият син Никерат и брат му Евкрат са екзекутирани през 404 пр.н.е. в Атина по времето на управлението на Тридесетте тирани.

Източници

редактиране
  1. Плутарх: Vies parallèles des hommes illustres
  2. William Smith: Nicias, Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, 1870.
  3. Donald Kagan, The Peloponnesian War: Athens and Sparta in Savage Conflict 431 – 404 BC, HarperCollinsPublishers, 2003, S. 99
  4. Тукидид: Der Peloponnesische Krieg. Helmuth Vretska, Werner Rinner. Reclam, Stuttgart 2000, ISBN 3-15-001808-0.
  5. Плутарх: Nikias. Große Griechen und Römer. Konrat Ziegler. Band 2. dtv, München 1979, ISBN 3-7608-3607-0.
  6. Nicias, LacusCurtius

Литература

редактиране
  • Norbert Geske: Nikias und das Volk von Athen im Archidamischen Krieg (= Historia. Einzelschriften, Heft 186). Stuttgart 2005, ISBN 3-515-08566-1.

Външни препратки

редактиране