Отваря главното меню

Никифор Попконстантинов

Никифор Поконстантинов е виден възрожденски учител, книжовник и революционер.

БиографияРедактиране

Роден е в град Елена на 26 май 1824 година. Учи в Херсонската семинария в Руската империя.

През 1845 година създава в Пазарджик 3-то класно училище в България по примера на Еленската Даскалоливница, дело на Иван Момчилов и Никола Михайловски.

Никифор Поконстантинов откликва на молбата на първенците от Пазарджик и родолюбиви радетели за просвета на български език, а не на гръцки Юрдан Ненов, Михаил Куманов и Георги Райков.

След Пазарджик се прибира в Елена и там учителства в продължение на 20 години. През 1863 година основава в къщата на Иларион Макариополски 21-вото в България читалище с будното име „Напредък“, заедно с училище за възрастните.

Никифор Поконстантинов заема длъжността училищен инспектор, учител в Богословското училище при Петропавловския манастир (Лясковски манастир) край Лясковец и директор на девическата гимназия в Търново.

Като книжовник превежда, пише и издава 3 книги: „Нравствена философия“ (1847); „Цветосъбрание“ (малък сборник от статии на църковнославянски език, Цариград, 1858); „Наш приятел, книга за учение в училищата и вкъщи“, (превод от руски, Виена, 1875 и Русе, 1880).

По примера на най-добрите възрожденски учители будителят и просветител Никифор Поконстантинов става революционер. Той е връзката на на Еленския таен революционен комитет с Васил Левски и Ангел Кънчев. Намира вечен покой на 27 декември 1881 година.

ИзточнициРедактиране