Никифор I Константинополски

Никифор I (на гръцки: Νικηφόρος) е византийски духовник, патриарх на Константинопол от 806 до 815 г.

Никифор Νικηφόρος
Патриарх на Константинопол
Роден	около 758 г. Константинопол, Византия
Починал	5 април 828 г. Константинопол, Византия
Погребан	Свети Апостоли, Турция
Религия	християнство
Научна дейност
Област	История
Никифор в Общомедия

Роден по времето на император Константин V Копроним, той започва своята кариера като императорски нотарий. Участва в свикания от императрица Ирина през 787 г. църковен събор. След това напуска своята служба, основава манастир и се оттегля в него.

След смъртта на патриарх Тарасий Никифор е избран за константинополски патриарх. Когато при Лъв V Арменец отново иконоборците вземат връх, Никифор влиза в конфликт с императора. Като един от най-видните водачи на иконопочитателите, през май 815 г. бива снет от патриаршеския престол и изпратен на заточение, където прекарва 14 години и почива през юни 829 г.

Патриарх Никифор изпраща прошение до император Михаил II за възстановяване на иконопочитанието.

През 847 г. по инициатива на патриарх Методий прахът му е пренесен в Цариград и погребан в храма „Св. Апостоли“. За заслугите му в борбата с иконоборците е канонизиран. До нас са достигнали няколко съчинения на патриарх Никифор, от които за българската история са особено важни неговата Хронография и Кратка история.

Литература

• Никифор, Патриарх Константинополски. Кратка история след царуването на Маврикий. Преведе от средногръцки Веселин Н. Иванов. Варна, Книгоиздателство Зограф, 1997.
• Гръцки извори за българската итория. София, БАН, 1960.
• Христоматия по история на България, т.1, съставители П.Петров и В. Гюзелев, стр. 86
• Творения святого отца нашего, Никифора, архиепископа Константинопольского. Минск, 2001 г.