Николай Атанасов (поет)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Атанасов.
Николай Атанасов е български поет и ЛГБТ активист.[1][2]
| Николай Атанасов | |
| български поет и ЛГБТ активист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
| Дебютни творби | „Ябълка“ (1999) |
| Известни творби | „Органични форми“ (2007) |
| Награди | „Веселин Ханчев“ (1997) „Южна пролет“ (2000) |
Биография
редактиранеРоден е на 8 януари 1978 г. в Плевен. Атанасов е от турски произход.[3] Отраства в село Мартен, близо до Русе.[4] Следва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Член е на първата българска организация за защита на правата на ЛГБТ гражданите Джемини.[2]
През 2000 г. заминава за САЩ, където учи английска литература в Брауърд колидж, щата Флорида. Не се е връщал никога в България след заминаването си, но продължава да пише и публикува на български.[4]
Атанасов е гей. Неговата поезия често се фокусира върху въпроса за хомосексуалната идентичност.[3]
През 2000 г. е гост-редактор на брой на „Литературен вестник“, посветен изцяло на ЛГБТ литературата.[4]
Николай Атанасов умира на 41 години на 22 юни 2019 г. във Форт Лодърдейл, Флорида при неизяснени обстоятелства.[4][5]
Творчество
редактиранеДебютира със стихосбирката „Ябълка“ (1999), издадена с конкурс на Сдружение на българските писатели.[1] Печели няколко национални награди, между които Златното яйце от конкурса „Веселин Ханчев“ през 1997 г. и Пегаса от конкурса „Южна пролет“ през 2000 г. През 2007 г. излиза втората му книга под заглавие „Органични форми“.[6]
През 2011 г. излиза третата, озаглавена „Манифестация“. Сборникът му с избрана и нова поезия „Евангелие от евнух“ е публикуван през 2017 г.[7]
Публикувал е в списанията „American Poetry Review“,[8] „Chroma Journal“,[9] Akzente, „Алтера“, „Съвременник“, „Витамин Б“, „Пламък“, както и в „Литературен вестник“, „Литературен форум“, „Капитал“, „Сега“ и др. Превеждан е на английски, немски, чешки, унгарски, хърватски и словенски език.
Библиография
редактиране- „Ябълка“. София: Свободно поетическо общество, 1999.
- „Органични форми“. София: ИК „Алтера“, 2007, 64 с. ISBN 978-954-91792-3-1[10][11]
- „Манифестация“. София: Алтера, 2011, 64 с. ISBN 978-954-9757-74-3
- „Евангелие от евнух“. София: Black Flamingo, 2017, 86 с. ISBN 978-619-7362-18-3[12][13]
Източници
редактиране- ↑ а б Николай Атанасов, „Медийната видимост на хомосексуалността като парадокс“, librev.com, 30 ноември 2009 г.
- ↑ а б „Отказът от идентичностите“ Архив на оригинала от 2017-06-05 в Wayback Machine., интервю на Ясен Василев с Николай Атанасов, public-republic.com, 28 февруари 2009 г.
- ↑ а б Николай Атанасов (1978 – 2018) // Култура. kweekly.bg, 20 декември 2019. Посетен на 18 август 2023. (на български)
- ↑ а б в г Светослав Тодоров, „Близкият и далечен Николай Атанасов“, capital.bg, 14 ноември 2019 г.
- ↑ Ще се учредят награди „Николай Атанасов“ // 06.12.2019. Архивиран от оригинала на 2019-12-11. Посетен на 11 декември 2019.
- ↑ Николай Атанасов, „Ключове към книгата „Органични форми“ Архив на оригинала от 2017-12-11 в Wayback Machine., public-republic.com, 21 август 2008 г.
- ↑ „Евангелие от евнух“ – избрани стихотворения на Николай Атанасов, БНТ, Култура.бг, 19 декември 2017 г.
- ↑ American Poetry Review, 2010, 11/12: Also in This Issue.
- ↑ Chroma Journal, Issue 7: Translation
- ↑ Мария Калинова, Камелия Спасова, „Татуирай ужаса“, рец. в „Литературен вестник“, бр. 11, 2008 г.
- ↑ Петър Михайлов, „Органични форми от Николай Атанасов – оформянето на една друга лирическа традиция“ Архив на оригинала от 2020-02-06 в Wayback Machine., рец. в електронно списание Public-Republic, 12 февруари 2012.
- ↑ Силвия Чолева, „Причинете си тази поезия“, рец. във в-к „Култура“, бр. 25 (2949), 29 юни 2018 г.
- ↑ Петър Михайлов, „Евангелие от евнух – Николай Атанасов“, рец. в електронно списание LiterNet, 8 януари 2020, № 1 (242).
Външни препратки
редактиране- Николай Атанасов в Литернет
- Петър Грудов, Николай Атанасов беше радикален поет, учител и приятел, Boyscout Magazine, 3 декември 2019