Николай Атанасов (поет)

български поет и ЛГБТ активист
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Атанасов.

Николай Атанасов е съвременен български поет и ЛГБТ активист.[1][2]

Николай Атанасов
български поет и ЛГБТ активист
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Литература
Жанрове стихотворение
Дебютни творби „Ябълка“ (1999)
Известни творби „Органични форми“ (2007)
Награди „Веселин Ханчев“ (1997)
Южна пролет“ (2000)

БиографияРедактиране

Роден е на 8 януари 1978 г. в Плевен. Отраства в село Мартен, близо до Русе.[3] Следва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Член на първата българска организация за защита на правата на сексуалните малцинства Джемини.[2]

През 2000 г. заминава за САЩ, където учи английска литература в Брауърд колидж, щата Флорида. Не се е връщал никога в България след заминаването си, но продължава да пише и публикува на български.[3]

През 2000 г. е гост-редактор на брой на „Литературен вестник“, посветен изцяло на ЛГБТ литературата.[3]

Умира на 22 юни 2019 г. във Форт Лодърдейл при неизяснени обстоятелства.[3][4]

ТворчествоРедактиране

Дебютира със стихосбирката „Ябълка“ (1999), издадена с конкурс на Сдружение на българските писатели.[1] Спечелил е няколко национални награди, между които Златното яйце от конкурса „Веселин Ханчев“ през 1997 г. и Пегаса от конкурса „Южна пролет“ през 2000 г. През 2007 г. излиза втората му книга под заглавие „Органични форми“[5], а през 2011 г. – третата, озаглавена „Манифестация“. Сборникът му с избрана и нова поезия „Евангелие от евнух“ е публикуван през 2017 г.[6]

Публикувал е в списанията „American Poetry Review“,[7] „Chroma Journal“,[8] Akzente, „Алтера“, „Съвременник“, „Витамин Б“, „Пламък“, както и в „Литературен вестник“, „Литературен форум“, „Капитал“, „Сега“ и др. Превеждан е на английски, немски, чешки, унгарски, хърватски и словенски език.

БиблиографияРедактиране

  • „Ябълка“. София: Свободно поетическо общество, 1999.
  • „Органични форми“. София: ИК „Алтера“, 2007, 64 с. ISBN 9789549179231[9][10]
  • „Манифестация“. София: Алтера, 2011, 64 с. ISBN 9789549757743
  • „Евангелие от евнух“. София: Black Flamingo, 2017, 86 с. ISBN 9786197362183[11][12]

ИзточнициРедактиране

  1. а б Николай Атанасов, „Медийната видимост на хомосексуалността като парадокс“, librev.com, 30 ноември 2009 г.
  2. а б „Отказът от идентичностите“, интервю на Ясен Василев с Николай Атанасов, public-republic.com, 28 февруари 2009 г.
  3. а б в г Светослав Тодоров, „Близкият и далечен Николай Атанасов“, capital.bg, 14 ноември 2019 г.
  4. Ще се учредят награди „Николай Атанасов“. // 06.12.2019. Архивиран от оригинала на 11 декември 2019. Посетен на 11 декември 2019.
  5. Николай Атанасов, „Ключове към книгата „Органични форми“, public-republic.com, 21 август 2008 г.
  6. „Евангелие от евнух“ - избрани стихотворения на Николай Атанасов, БНТ, Култура.бг, 19 декември 2017 г.
  7. American Poetry Review, 2010, 11/12: Also in This Issue.
  8. Chroma Journal, Issue 7: Translation
  9. Мария Калинова, Камелия Спасова, „Татуирай ужаса“, рец. в „Литературен вестник“, бр. 11, 2008 г.
  10. Петър Михайлов, „Органични форми от Николай Атанасов – оформянето на една друга лирическа традиция“, рец. в електронно списание Public-Republic, 12 февруари 2012.
  11. Силвия Чолева, „Причинете си тази поезия“, рец. във в-к „Култура“, бр. 25 (2949), 29 юни 2018 г.
  12. Петър Михайлов, „Евангелие от евнух - Николай Атанасов“, рец. в електронно списание LiterNet, 8 януари 2020, № 1 (242).

Външни препраткиРедактиране