Николай Атанасов (поет)

български поет и ЛГБТ активист
Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Атанасов.

Николай Атанасов е български поет и ЛГБТ активист.[1][2]

Николай Атанасов
български поет и ЛГБТ активист
Роден
Починал
22 юни 2019 г. (41 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Литература
Жанровестихотворение
Дебютни творби„Ябълка“ (1999)
Известни творби„Органични форми“ (2007)
Награди„Веселин Ханчев“ (1997)
Южна пролет“ (2000)

Биография редактиране

Роден е на 8 януари 1978 г. в Плевен. Атанасов е от турски произход.[3] Отраства в село Мартен, близо до Русе.[4] Следва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Член е на първата българска организация за защита на правата на ЛГБТ гражданите Джемини.[2]

През 2000 г. заминава за САЩ, където учи английска литература в Брауърд колидж, щата Флорида. Не се е връщал никога в България след заминаването си, но продължава да пише и публикува на български.[4]

Атанасов е гей. Неговата поезия често се фокусира върху въпроса за хомосексуалната идентичност.[3]

През 2000 г. е гост-редактор на брой на „Литературен вестник“, посветен изцяло на ЛГБТ литературата.[4]

Николай Атанасов умира на 41 години на 22 юни 2019 г. във Форт Лодърдейл, Флорида при неизяснени обстоятелства.[4][5]

Творчество редактиране

Дебютира със стихосбирката „Ябълка“ (1999), издадена с конкурс на Сдружение на българските писатели.[1] Печели няколко национални награди, между които Златното яйце от конкурса „Веселин Ханчев“ през 1997 г. и Пегаса от конкурса „Южна пролет“ през 2000 г. През 2007 г. излиза втората му книга под заглавие „Органични форми“.[6]

През 2011 г. излиза третата, озаглавена „Манифестация“. Сборникът му с избрана и нова поезия „Евангелие от евнух“ е публикуван през 2017 г.[7]

Публикувал е в списанията „American Poetry Review“,[8] „Chroma Journal“,[9] Akzente, „Алтера“, „Съвременник“, „Витамин Б“, „Пламък“, както и в „Литературен вестник“, „Литературен форум“, „Капитал“, „Сега“ и др. Превеждан е на английски, немски, чешки, унгарски, хърватски и словенски език.

Библиография редактиране

Източници редактиране

  1. а б Николай Атанасов, „Медийната видимост на хомосексуалността като парадокс“, librev.com, 30 ноември 2009 г.
  2. а б „Отказът от идентичностите“ Архив на оригинала от 2017-06-05 в Wayback Machine., интервю на Ясен Василев с Николай Атанасов, public-republic.com, 28 февруари 2009 г.
  3. а б Николай Атанасов (1978 – 2018) // Култура. kweekly.bg, 20 декември 2019. Посетен на 18 август 2023. (на български)
  4. а б в г Светослав Тодоров, „Близкият и далечен Николай Атанасов“, capital.bg, 14 ноември 2019 г.
  5. Ще се учредят награди „Николай Атанасов“ // 06.12.2019. Архивиран от оригинала на 2019-12-11. Посетен на 11 декември 2019.
  6. Николай Атанасов, „Ключове към книгата „Органични форми“ Архив на оригинала от 2017-12-11 в Wayback Machine., public-republic.com, 21 август 2008 г.
  7. „Евангелие от евнух“ – избрани стихотворения на Николай Атанасов, БНТ, Култура.бг, 19 декември 2017 г.
  8. American Poetry Review, 2010, 11/12: Also in This Issue.
  9. Chroma Journal, Issue 7: Translation
  10. Мария Калинова, Камелия Спасова, „Татуирай ужаса“, рец. в „Литературен вестник“, бр. 11, 2008 г.
  11. Петър Михайлов, „Органични форми от Николай Атанасов – оформянето на една друга лирическа традиция“ Архив на оригинала от 2020-02-06 в Wayback Machine., рец. в електронно списание Public-Republic, 12 февруари 2012.
  12. Силвия Чолева, „Причинете си тази поезия“, рец. във в-к „Култура“, бр. 25 (2949), 29 юни 2018 г.
  13. Петър Михайлов, „Евангелие от евнух – Николай Атанасов“, рец. в електронно списание LiterNet, 8 януари 2020, № 1 (242).

Външни препратки редактиране