Силвия Чолева
Силвия Чолева е българска поетеса, културен журналист и книгоиздател.
Силвия Чолева | |
българска поетеса, културен журналист и книгоиздател | |
Силвия Чолева в кафенето на БНР | |
Родена |
30 октомври 1959 г.
|
---|---|
Националност | България |
Учила в | Софийски университет |
Работила | радиожурналист, книгоиздател |
Литература | |
Жанрове | стихотворение, разказ, роман |
Награди | „Иван Николов“ (2007) |
Биография
редактиранеСилвия Чолева е родена на 30 октомври 1959 г. в София, завършила е българска филология. Отговорен редактор е на редакция „Култура“ на програма „Христо Ботев“ на БНР и водеща на предаването „Артефир“ в същата (всеки делничен ден от 12:15 часа). Силвия Чолева е автор на ежемесечните обзори на нови книги в списанията „Хайфлайтс“ и „Его“, главен редактор на сп. „Алтера“ (до март 2009, когато списанието е закрито). От края на 1990-те до закриването му през 2003 г. Силвия Чолева съосновава и води заедно с Иван Теофилов сп. „Сезон“. Преподавала е в курса Писане на есе в НБУ. Силвия Чолева е и сценарист на „Майка ми“, късометражен филм на режисьорката Светла Цоцоркова (2005).
Участва в първата Олимпиада на поезията в Швеция, организирана от IOPP (International Organization of Performing Poets), като член на българския отбор, съставен още от Кристин Димитрова, Кирил Кадийски и Георги Пашов.[1]
Член на журито на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“, организиран от община Стара Загора, библиотека „Родина“ и къща музей „Гео Милев“, през 1999, 2013 и 2014 г.[2][3][4]
Член на журито на Националния поетичен конкурс за любовна лирика „Магията Любов“ в Казанлък за 2007 г.[5]
Постоянен член на журито на наградата „Бронзов лъв“.[6][7][8]
Собственик на издателство „Да“.[9]
Критика
редактиранеСилвия Чолева, „общително, модерно и смело момиче“ (Милена Кирова: 2002) [10], е известна с множеството си публикации в културната периодика. Понякога е вписвана от критиците в категориите на женското писане[11], третиращо любовта от ситуацията на чувственото изживяване (Милена Кирова: 2002, 241)[12], „а ла Ерика Джонг“ и със „следи от крещящи поанти“.[13]
Награди
редактиранеПрез 2007 г. получава наградата „Христо Г. Данов“ в категорията „Представяне на българската книга“ и Националната награда за поезия „Иван Николов“ за стихосбирката си „Писма“. През 2008 г. – награда „Рицар на книгата“ за представяне на българската книга в медиите.[14]
Библиография
редактиране- Поезия
- Детето на глухонемите (1993)
- Вход (1996)
- Внимателно, Пловдив: Жанет – 45 (2001)[15][16]
- Картички (2007)
- Писма (2007)
- Есеистика
- Отиване Връщане (1997)
- Зими и лета, Пловдив: Жанет – 45 (2001)
- Проза
Бележки
редактиране- ↑ Симона Мирчева, „Литературата като шведска маса“, в. „Култура“, бр. 45 (2054), 13 ноември 1998.
- ↑ 30 години Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – Стара Загора, 8 декември 2013 г.
- ↑ Жури на конкурса „Веселин Ханчев“ 2013 на сайта на Библиотека „Родина“
- ↑ „Боряна Нейкова от София взе първата награда в конкурса „Веселин Ханчев“, starazagora.utre.bg, 8 ноември 2014 г.
- ↑ „Как се журира“, в. „Литературен форум“, бр. 24 (508), 18 юни 2002 г.
- ↑ Атанас Джажев, „Книгата като обект на оценка“, сп. „Полиграфия“, 16.10.2011 г.
- ↑ „Голямата награда „Бронзов лъв“ за цялостен издателски проект не бе присъдена“ Архив на оригинала от 2014-03-03 в Wayback Machine., сайт на асоциация „Българска книга“, 13 декември 2011 г.
- ↑ Андрей Симеонов, „Номинации за „Бронзов лъв 2012“, fakti.bg, 5 декември 2012 г.
- ↑ Мариана Светославова, „Да“ на поезията“, в-к „Капитал“, 6 декември 2013 г.
- ↑ Критическа въртележка 1995 – 2001. Поезия, „Глухонемите виждат: влизане в тялото“
- ↑ Митко Новков, „Достигане femina“, в. „Литературен вестник“, бр. 21, 30 май 2001 г.
- ↑ цитирано по Юлия Йорданова, „Критика с диакритичен знак“, в. „Литературен вестник“, бр. 37, 2002, LiterNet, 30 ноември 2002 г.
- ↑ Бисера Дакова, „Под похлупака на думите“, в. „Литературен вестник“, 28-11-2001
- ↑ Марин Бодаков, „Рицар на книгата“, в. „Култура“, бр. 17, 9 май 2008
- ↑ Борис Ангелов, „Силвия Чолева, „Внимателно“. ИК „Жанет – 45“, Пловдив, 2001“, рец. в личния му блог.
- ↑ Амелия Личева, „Да разбъркаш света с език“, рец. във в. „Култура“, бр. 27 (2188), 13 юли 2001 г.
- ↑ Биляна Курташева, „По следите на изгубените сезони“, рец. във в. „Култура“, бр. 36 (2609), 22 октомври 2010 г.
- ↑ Оля Стоянова, „За героите с обикновени имена“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 26.11.2013 г.
Източници
редактиране- Милена Кирова, Критика на прелома. Нови явления и посоки в българската литература от края на ХХ век, София: ПАН-ВТ, УИ, 2002