Николай Генчев

български историк

Николай Генчев е български историк, ректор на Софийския университет и член-кореспондент на БАН.

Николай Генчев
български историк
Роден
2 ноември 1931 година
Починал
22 ноември 2000 година (69 г.)
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вСофийски университет
ПубликацииБългарско възраждане (1978)
Социалнопсихологически типове в българската история
Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988.
Краткосмешна история на България
Семейство
СъпругаМаргарита Николова
ДецаЕвгения Генчева
Ивайло Генчев

БиографияРедактиране

Роден е на 2 ноември 1931 г. в с. Николаево, Старозагорско. Николай Генчев завършва мъжката гимназия във Велико Търново и история в Софийския университет.

Научната му кариера започва през 1959 г. в Катедрата по история при проф. Александър Бурмов. Между 1964 и 1965 г. е съветник в правителството на Алжир. През 1974 г. той самият е вече професор, а през 1978 г. – и доктор на историческите науки. От 1978 до 1982 г. е заместник-председател на Комитета за природни и исторически ценности към ЮНЕСКО. През 1989 г. става член-кореспондент на БАН. От 1976 е декан на Историческия факултет при Софийския университет, през 1991 – 1993 г. е ректор на Софийския университет, а от 1998 г. е председател на Съюза на университетските преподаватели в България. В края на 80-те се изказва критично за използването на историческата наука като политически инструмент, оправдаващ Възродителния процес.[1] По свидетелства на други историци, Николай Генчев никога не е изказвал публично критично отношение към „Възродителния процес“, но даже след 29 декември 1989 г., когато се взема решение за връщане на имената на българските турци, Н. Генчев предпочита да има „особено мнение“, което се изразява в неприемане на едно такова връщане на турските имена.[2]

Той е основател и председател на Националния демократичен съюз, на движението Български конституционен форум.

Умира на 22 ноември 2000 г. в София.

В архива на Софийския университет се пази негов архивен фонд – ф. 23, оп. 1, който съдържа 41 листа с документи от периода 1945 – 2002 г. Фондът е дарен от дъщеря му Евгения Генчева и съпругата му Маргарита Николова през 2007 г.

Българската интелигенция в своето развитие не дава достатъчно изрази за реално волево действие, за истински характер, който тя да наложи и да отпечата в целия духовен, материален и обществен живот на нашето време.

Николай Генчев

ПризнаниеРедактиране

Носител е на Международна Хердерова награда за принос в европейската наука през 1989 г. и на френската награда „Академична палма“ през 1993 г.

ТрудовеРедактиране

Проф. Николай Генчев изследва българското културно и политическо Възраждане и следосвобожденския период.

Автор е на множество монографии, повече от 100 студии и статии, автор на изследванията:

БиблиографияРедактиране

  • Генчев, Николай. Левски, революцията и бъдещият свят. София, Отечествен фронт, 1973.
  • Генчев, Николай. Българско възраждане. София, УИ „Климент Охридски“, 1978.
  • Генчев, Николай. Франция в българското духовно възраждане. София, УИ „Климент Охридски“, 1979.
  • Генчев, Николай. Възрожденският Пловдив. Принос в българското духовно възраждане. София, Христо Г. Данов, 1981.
  • Генчев, Николай. Васил Левски. София, Военно издателство, 1987.
  • Генчев, Николай. Социалнопсихологически типове в българската история. София, Септември, 1987.
  • Генчев, Николай. Българската култура 15 – 19 век. София, УИ „Климент Охридски“, 1988.
  • Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988.
  • Генчев, Николай. Руско-български културни общувания през Възраждането.
  • Генчев, Николай. Българската култура през 15 – 19 век.
  • Генчев, Николай. Краткосмешна история на България.

Съавтор е на 9 книги.

БележкиРедактиране

  1. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 173.
  2. Стефан Дечев, По повод на едно предаване от „История.BG“, един „Възродителен процес“ и една „Голяма екскурзия“, Либерален преглед, 27 юни 2017 г.

Външни препраткиРедактиране