Отваря главното меню
Николай Криденер
руски генерал
Николай Криденер 
Роден: 10 март 1811 г.
Починал: 17 февруари 1891 г. (79 г.)

Николай Павлович Криденер (на руски: Николай Павлович Криденер) е руски барон, офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турската война (18771878).

БиографияРедактиране

Роден е през 1811 г. в Русия. Произхожда от старинен дворянски род, наследствен барон. Ориентира се към военното поприще. Завършва Николаевското военно-инженерно училище. Започва строева служба през 1828 г.

След завършването на Николаевската акдемия на Генералния щаб на Руската армия (1835) поледователно е командир на: Вюртемберския пехотен полк, Кексхолмския гренадирски полк и Волинския пехотен полк. Военно звание генерал-майор от 1859 г. Като началник на XXVII-ма пехотна дивизия участва в потушаването на Варшавското въстание. Генерал-лейтенант (1865).

Руско-турска война (1877-1878)Редактиране

При подготовката на войната е назначен за командир на IX-ти армейски корпус и началник на Западния руски отряд. На 4/16 юли 1877 г. отрядът успешно превзема силната Никополска крепост. Награден е с Орден „Свети Георги“ III ст.

На 8/20 юли 1877 г. не успява да изпревари армията на Осман паша и да превземе Плевен. Неуспешна е и втората атака на града на 18/30 юли. Възниква Задръжката Плевен и се преминава към дълговременна обсада под командването на генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен. По този повод е обвиняван след войната, че е приложил остаряла тактика на настъпателния бой.

В хода на зимното преминаване на Стара планина е началник на отряди от Западния отряд (на генерал-лейтенант Йосиф Гурко). Участва в превземането на София и зимното прочистване на Тракия от остатъците на армиите на Сюлейман паша и Вейсел паша. Неговата колона освобождава гр. Пловдив.

След войнатаРедактиране

Повишен е във военно звание генерал от пехотата. Помощник на началника на Варшавския военен окръг. Умира през 1891 г. Днес улица в гр. Никопол е наименувана „Генерал Н. Криденер“.

ИзточнициРедактиране

  • Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П. Берон", София, 1986, с. 101