Отваря главното меню

Николай Александрович Петрини e български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). След Деветоюнския преврат е сред водачите на крайнолявото крило в партията и ръководител на създадената от него паравоенна организация, планираща въоръжени акции срещу правителството в сътрудничество с Българската комунистическа партия (тесни социалисти).

Николай Петрини
български политик
Роден
Починал
17 април 1925 г. (35 г.)
Политика
Професия Офицер
Партия Български земеделски народен съюз
Народен представител
XXI ОНС   

БиографияРедактиране

Николай Петрини е роден на 4 декември 1889 година в Ямбол в семейството на бивш руски офицер, останал на служба в Българската армия. Учи в еврейско училище и от малък владее идиш и немски заедно с български, руски и турски, научава и френски.[1] Завършва Военното училище в София. По време на Балканската война 1912 – 1913 участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Служи във Втора рота на Седма кумановска дружина. Носител е на орден „За храброст“ ІV степен.[2]

След войната остава на военна служба. Участва и в Първата световна война 1914 – 1918. По време на управлението на БЗНС (1920 – 1923) служи в гражданското въздухоплаване.

Става член на БЗНС непосредствено преди Деветоюнския преврат. След Септемврийското въстание е сред водачите на левицата в съюза и застъпва гледището за единодействие между комунисти и земеделци (вижте – Трудов блок). На изборите през есента на 1923 г. е избран за народен представител. През 1924 – 1925 година Николай Петрини е един от основните участници в неуспешната подготовка на въоръжен преврат или въстание срещу правителството на Александър Цанков със сръбска помощ. Участва в т.н. Земеделски революционен комитет заедно с Димитър Грънчаров, Христо Косовски и е делегиран от там във Военния комитет на организирания заедно с комунистите Единен фронт.

През април 1924 година той преминава нелегално българо-сръбската граница, участва в организирането на канали за пренасяне на оръжие в България и координира действията си с поддържаната от сръбското правителство земеделска и комунистическа емиграция в Белград.

На 11 юли 1924 г. Заминава за Виена и Прага където води разговори със Задграничното представителство за земеделско участие в прокомунистическия Селски интернационал. Той влиза в контакт с Георги Димитров с такова предложение, но комунистите го отхвърлят, тъй като смятат, че Петрини няма особено влияние в БЗНС и действията му са само лична инициатива.[3] През август 1924 г. се среща с нелегално завърналия се в страната Коста Тодоров в село Грамада, Кулско. Ходи и в Белград по подготовката за въстание. Пише предговор към брошурата на Грънчаров „Блок на трудовата демокрация“. Сътрудничи на вестниците „Народна защита“ и „Народно знаме“.

През февруари 1925 година минава в нелегалност. По това време той действа в тясно сътрудничество с ръководителя на Военната организация на комунистите Коста Янков и е информиран предварително за планирания Атентат в църквата „Света Неделя“, инструктирайки членовете на своята организация да се укрият в очакване на реакцията на властите.[3] След извършването на атентата на 16 април 1925 Петрини е арестуван заедно с Косовски и Марко Фридман в квартирата на Адела Николова.

При априлските събития от 1925 година на 17 април е убит заедно Косовски в Дирекцията на полицията. Впоследствие на 11 май 1925 година заедно с Косовски е осъден на смърт по делото Фридман-Задгорски-Коев-Грънчаров и други за атентата в църквата „Света Неделя“.

БележкиРедактиране

  1. yambol-life.com
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 554.
  3. а б Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 80 – 81, 88.