Отваря главното меню

Николас Борн (на немски: Nicolas Born) е германски поет, романист, автор на разкази, книги за деца и преводач.

Николас Борн
Nicolas Born
Николас Борн през 1969 г.
Николас Борн през 1969 г.
Роден 31 декември 1937 г.
Починал 7 декември 1979 г. (41 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ, книги за деца
Дебютни творби „Вторият ден“, роман, 1965
Уебсайт Страница в IMDb
Николас Борн в Общомедия

Съдържание

Биография и творчествоРедактиране

Николас Борн израства при долното течение на р. Рейн в близост до градовете Емерих[1] и Есен, където се обучава за график.

След първите му публикации във вестници и списания поетът Ернст Майстер го кани през 1964/1965 г. в Литературен колоквиум Берлин, където Борн, заедно с други автори, работи над общ роман – „Къщата за гости“, а също пише литературни рецензии за вестници.

Участва в курса по обучение в писане на проза, провеждан от Валтер Хьолерер и Ханс Вернер Рихтер; млади и дотогава неизвестни автори като Ханс Кристоф Бух и Петер Биксел искат да се откъснат преди всичко от шифрования, преситен от метафори език на 50-те години.

Своя дебютен роман „Вторият ден“ („Der zweite Tag“) Николас Борн публикува през 1965 г. През 1967 г. излиза и първата му стихосбирка „Пазарна ситуация“ („Marktlage“). Борн е включен в „International Writing Program“ на университета в Айова и след публикуването на втората му стихосбирка „Къде се намира главата ми“ („Wo mir der Kopf steht“) (1970) се завръща от САЩ, изпитал нови влияния от поп-лириката и литературата на бийтпоколението. През 1972 г. излиза най-известната му стихосбирка „Окото на откривателя“ („Das Auge des Entdeckers“), в която на „безумната система реалност“ са противопоставени утопични моменти на щастие.

Борн се връща в Долна Саксония и там пише романа „Обратната страна на историята“ („Die erdabgewandte Seite der Geschichte“), който критиката оценява като „събитие“.

Николас Борн е член на Немския ПЕН-клуб, на Академията за наука и литература в Майнц, на Немската академия за език и литература в Дармщат, а от 1975 г. е член на журито на литературната награда Петрарка.

През 1979 г. Борн е диагностициран с рак на белите дробове, от който умира на 7 декември 1979 г. на 41-годишна възраст.[2]

В памет на Николас Борн са учредени две литературни награди на негово име.

БиблиографияРедактиране

  • Der zweite Tag, Roman, 1965
  • Marktlage, Gedichte, 1967
  • Wo mir der Kopf steht, Gedichte, 1970
  • Das Auge des Entdeckers, Gedichte, 1972
  • Oton und Iton. Abenteuer in der vierten Dimension, Kinderbuch mit Zeichnungen von Dieter Masuhr, 1973
  • Rezepte für Friedenszeiten (mit Friedrich Christian Delius und Volker von Törne, 1973
  • Die erdabgewandte Seite der Geschichte, 1976
  • Gedichte 1967–1978, 1978
  • Die Fälschung, Roman, 1979
  • Die Welt der Maschine, Aufsätze und Reden, 1980
  • Nicolas Born. Poesiealbum 167, 1981
  • Täterskizzen, Erzählungen, 1982
  • Ein Lied das jeder kennt, Gedichte, 1989
  • Gedichte, 1990
  • Gedichte, Kritische Ausgabe, 2004
  • Briefe 1959–1979, Kritische Ausgabe, 2007
  • Selbstbildnis (1967)

Награди и отличияРедактиране

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране