Никола Разлогов
Никола Лазаров Разлогов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а по-късно и на Българската комунистическа партия.[1]
Никола Разлогов | |
български революционер | |
Роден |
27 октомври 1885 г.
|
---|---|
Починал | 30 декември 1975 г.
|
Учил в | Женевски университет |
Партия | Българска комунистическа партия |
Биография
редактиранеНикола Разлогов е роден на 27 октомври/10 ноември 1885 година в Банско, тогава в Османската империя. Завършва гимназия в София през 1902 година и след това преподава в родното си Банско. Присъединява се към ВМОРО и през Илинденско-Преображенското въстание е четник при Сава Мехомийски. През 1907 година е избран за член на Разложкия околийски комитет на ВМОРО. През 1910 година завършва право в Женевския университет, Швейцария.[2]
След войните за национално обединение става член на БКП през 1919 година и сътрудничи на Централния ѝ комитет. След това е арестуван, осъден и излежава 12 години затвор. Емигрира първо във Франция, където през 1929 година като представител на ВМРО (обединена) за Франция, Белгия и Швейцария се среща с Петър Шанданов.[3]
По-късно емигрира в Съветския съюз и става член на ВКП (б). Арестуван е на 6 ноември 1938 година в Москва и е освободен на следната 1939 година.[1]
Завръща се в България след Деветосептемврийския преврат, през юни 1945 година.[1] Обявен е за активен борец.[1] Работи като окръжен прокурор в Благоевград, а след това е посланик в Австрия (1950 – 1954). Умира на 30 декември 1975 година в София.[4][5]
Негови внуци са кинокритикът Кирил Разлогов и журналистката и критичка Наталия Разлогова.[6]
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ а б в г Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 20.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 164.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 403-404.
- ↑ Наталья Разлогова: биография // SYL.ru, 6 март 2017. Посетен на 20 май 2019 г.