Никола Семенов

български дипломат и общественик

Никола Семенов е български дипломат и общественик, работил в Македония в началото на XX век.

Никола Семенов
български дипломат
Роден
неизв.
Починал
неизв.

БиографияРедактиране

ДипломатРедактиране

През 1905 година Никола Семенов е управляващ търговското агентство в западномакедонския град Битоля.[1] На 4 януари 1908 година Семенов получава управлението на търговското агентство в Сяр.[2] На 15 януари 1910 година е назначен за управляващ издигнатата в ранг консулство българска дипломатическа мисия в Сяр.[3][2]

Начело на Вероизповедния отделРедактиране

Доктор Никола Семенов е начело на Вероизповедния отдел при Министерството на външните работи и вероизповеданията в двата кабинета на Васил Радославов (4 юли – 20 декември 1913, 23 декември 1913 – 21 юни 1918) и в двата кабинета на Александър Малинов (21 юли – 17 октомври 1918, 17 октомври – 28 ноември 1918). Според Светослав Елдъров през първата годишнина от встъпването в длъжността си Никола Семенов е ревностен гонител на православието – позиция съзвучна с германофилския курс след Първата национална катастрофа, влизащ в конфликт с русофилството на Православната църква. На 19 декември 1913 г. църквата с окръжно официално декларира, че единственото възможно спасение за България е в православието и славянството начело с Русия. Основен стратег на отговора на държавата, довел до остър конфликт, е Семенов – назначена е анкетна комисия за ревизия на сметките на Синода, спряна е издръжката му от второто тримесечие на 1913 година и в Народното събрание е внесено предложение за изменение на Екзархийския устав. Семенов е и главният инициатор и координатор на вестникарската кампания срещу Православната църква. Постепенно Църквата се примирява с прогерманския курс на страната и отношенията с държавата се нормализират.[4]

Семенов използва и военното положение през Първата световна война, за да наложи в съюз с епископ Викенти Пеев, обългаряване на католическото вероизповедания в България. Павел Христов, успенец и генерален викарий на епископ Михаил Петков нарича Семенов „истински враг на католическата черква... този жесток Семенов, дяволски развратник и приятел на Пеев и на капуцините“.[4][5] Семенов влиза във война с епископ Дамян Теелен за „национализирането“ на Никополската епархия.[5]

В 1916 година в навечерието на войната срещу Румъния Семенов се обръща към външното и към военното министерство относно съмнителните католически свещеници чужденци в Северна България, които са „бич за българското население, като го експлоатират безбожно, пръскат деморализация и го държат в дълбоко невежество“ и иска изгонването им извън Царството. Цитираните в писмото на Семенов свещеници са арестувани и интернирани във вътрешността на страната, а на 16 януари 1917 година Семенов иска от епископ Викенти Пеев да препоръча трима свещеници от своята епархия,[5] които да поемат енориите в Северна България.[6] В началото на януари 1918 година Семенов печели конфликта с епископ Телеен и в католическите енории в Северна България са назначени българия.[7]

БележкиРедактиране

  1. Матеева, Мария. Консулските отношения на България 1879-1986. София, Държавно издателство „Петър Берон“, 1988. с. 112.
  2. а б Матеева, Мария. Консулските отношения на България 1879-1986. София, Държавно издателство „Петър Берон“, 1988. с. 114.
  3. Матеева, Мария. Консулските отношения на България 1879-1986. София, Държавно издателство „Петър Берон“, 1988. с. 108.
  4. а б Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 130. Посетен на 22 октомври 2015.
  5. а б в Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 132. Посетен на 22 октомври 2015.
  6. Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 133. Посетен на 22 октомври 2015.
  7. Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 138 - 142. Посетен на 22 октомври 2015.
Андрей Тошев
(търговски агент)
управляващ търговското агентство в Битоля
(1905)
Живко Добрев
(управляващ)
Георги Кожухаров
(управляващ)
управляващ търговското агентство в Сяр
(4 януари 1908 – 15 януари 1910)
управляващ консулството в Сяр
(15 януари 1910 – 1 август 1911)
Иван Хамамджиев
(консул)