Андрей Тошев
Андрей Славов Тошев е български учен – ботаник, академик на БАН, дипломат и политик, министър-председател на България в 53-тото правителство (1935).
| Андрей Тошев | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Религия | православие |
| Учил в | Брюкселски свободен университет Женевски университет |
| Политика | |
| Професия | учител, ботаник, дипломат, политик |
| Партия | безпартиен |
| 26-и министър-председател на България | |
| 21 април – 23 ноември 1935 г. | |
| Андрей Тошев в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е на 16 април 1867 година в Ески Заара в семейството на бореца за българска църковна независимост Славе Тошев и Анастасия Андреева Ходжева (1847-1919) от село Магарево, Битолско. Основно образование получава в родния си град.[1] Учи в Одрин, завършва естествени науки в Женевския и в Брюкселския свободен университет (1891).[2][3] Женен е за Екатерина Божкова от Велес, една от първите девойки, завършили Солунската българска девическа гимназия (випуск II, 1888 година).[4]
Прекъсва следването си и става е учител в Солунската българска мъжка гимназия през 1888 – 1890 г.[1] По това време прави няколко екскурзии из околностите на Солун, Дойран, Гевгели, Велес, Кукуш, Крушово, Сяр и други с цел събиране на растения и записване на народните им имена.[5] През 1891 – 1893 г. учителства в Стара Загора и във Варна.[1] Продължава със събирането на растения, благодарение на които публикува статиите „Принос за изучаване на флората на България“ (1894, в съавторство с Вилдеман, на френски език) и „Материали за флората на България“ (1895).[6] След това е учител в Пловдив, а в продължение на 7 години – във Военното училище в София. Използва летните ваканции, за да провежда ботанически експедиции в Родопите, Рила, Средна гора.[6] В 1894 година публикува първият си научен труд свързан с ботаниката „Материали по флората на Солунско“. В него описва около 1240 растения с техните народни имена и находищата им.[5] През 1898 година е избран за дописен член на Българското книжовно дружество, за заслугите си в областта на ботаниката и природознанието. От 1900 година е действителен член на БКД.[1] Избран е за секретар на Природо-медицинския клон на БКД (1901 – 1903) и за председател (1929 – 1930).[5]
От 1903 до 1905 година е български търговски агент в Битоля. Последователно е български дипломатически агент в Черна гора (1906 – 1907), дипломатически представител в Гърция (1908), пълномощен министър в Сърбия (1908 – 1913), дипломатически представител в Османската империя (1913 – 1914), Швейцария (1915 – 1916), Австро-Унгария (1917 – 1918) и Австрия (1918 – 1920).[3]
След 1919 г. се отдава на публицистика. От април до ноември 1935 г. е министър-председател.[3]
Умира на 10 януари 1944 г. в София.[1]
Автор е на „Поглед върху икономическото развитие на Сърбия“ (1911), „Балканските войни“ (два тома, 1929 и 1931), „Сръбско-българската разпра“ (1932).[3]
Библиография
редактиране
Автор е на 25 научни и научнопопулярни статии, учебници и ръководства.
- „Ранни спомени 1873 – 1879“ (1890)
- „Материали по флората на Солунско“ (1894)
- „Принос за изучаване на флората на България“ (1894)
- „Материали за флората на България“ (1895)
- „Ръководство за риторика и красноречие“ (1901)
- „Материали по флората на Вършец и околностите“ (1901)
- „Материали по флората на Родопите“ (1901)
- „Югозападна България във флористично отношение“ (1902)
- „Върху растителността в Средна гора“ (1903)
- „Поглед върху икономическото положение на Сърбия“ (1911)
- „Балканските войни“, том 1 (1929)
- „Балканските войни“, том 2 (1931)
- „Бегли спомени“ (1931)
- „Полша в културно отношение“ (1931)
- „Сръбско-българската разпра“ (1932, София)
- „Малкото съглашение и неговият реорганизационен пакт“ (1933)
- „Страници из миналото на сръбско-българските отношения“ (1941)
- „Бегли спомени за Македония“ (1941)
- „Из Беломорието и Македония“ (1942)
- „България и нейните съседи“ (1943)
Източници
редактиране- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Външни препратки
редактиране- „Речта на Симеон Радев за Андрей Тошев“, публикувано в сп. „Литературен глас“, год. XIV, бр. 554, София, 6 май 1942 година
- Едно непознато слово на Симеон Радев за Андрей Тошев
Родословие
редактиране| Славе Тошев (1833 – 1896) | Анастасия Ходжева (1847 – 1919) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Екатерина Божкова (1871 – 1939) | Андрей Тошев (1867 – 1944) | Мария Димчева (1878 – 1938) | Васил Димчев (1862 – 1933) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Светослав Тошев (1892 – 1950) | Димитър Тошев (1895 – 1968) | Владо Тошев (1901 – 1956) | Нада Никифорова (1909 – 1973) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андрей Данчев (1933 – 1995) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7 / 954-642-111-1. с. 53.
- ↑ Костов, Александър. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914). София, Арт Медия Комюникейшънс, 2004. ISBN 954-91634-1-5. с. 95.
- ↑ а б в г Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 423.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 246.
- ↑ а б в Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7 / 954-642-111-1. с. 54.
- ↑ а б Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7 / 954-642-111-1. с. 55.
| Георги Кожухаров | → | търговски агент в Битоля (31 октомври 1903 – 1905) |
→ | Никола Семенов (управляващ) |
| Борис Михайловски | → | пълномощен министър в Атина (29 декември 1906 – 1908) |
→ | Димитър Ризов |