Андрей Тошев

български политик

Андрей Славов Тошев е български учен – ботаник, академик на БАН, дипломат и политик, министър-председател на България в 53-тото правителство (1935).

Андрей Тошев
български политик
Andrey Toshev.png
Роден
Починал
10 януари 1944 г. (76 г.)
Погребан Централни софийски гробища, София, Република България

Етнос българи
Религия православие
Учил в Брюкселски свободен университет
Женевски университет
Политика
Професия ботаник, дипломат
Партия Звено
26-и министър-председател на България
21 април – 23 ноември 1935 г.
Андрей Тошев в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 16 април 1867 година в Ески Заара в семейството на бореца за българска църковна независимост Славе Тошев и Анастасия Андреева Ходжева (1847-1919) от село Магарево, Битолско. Основно образование получава в родния си град.[1] Учи в Одрин, завършва естествени науки в Женевския и в Брюкселския свободен университет (1891).[2][3] Женен е за Екатерина Божкова от Велес.

 
Тошев (4-ти на най-горния ред, № 2) с преподаватели от Солунската девическа гимназия

Прекъсва следването си и става е учител в Солунската българска мъжка гимназия през 1888 – 1890 г.[1] По това време прави няколко екскурзии из околностите на Солун, Дойран, Гевгели, Велес, Кукуш, Крушово, Сяр и други с цел събиране на растения и записване на народните им имена.[4] През 1891 – 1893 г. учителства в Стара Загора и във Варна.[1] Продължава със събирането на растения, благодарение на които публикува статиите „Принос за изучаване на флората на България“ (1894, в съавторство с Вилдеман, на френски език) и „Материали за флората на България“ (1895).[5] След това е учител в Пловдив, а в продължение на 7 години – във Военното училище в София. Използва летните ваканции, за да провежда ботанически експедиции в Родопите, Рила, Средна гора.[5] В 1894 година публикува първият си научен труд свързан с ботаниката „Материали по флората на Солунско“. В него описва около 1240 растения с техните народни имена и находищата им.[4] През 1898 година е избран за дописен член на Българското книжовно дружество, за заслугите си в областта на ботаниката и природознанието. От 1900 година е действителен член на БКД.[1] Избран е за секретар на Природо-медицинския клон на БКД (1901 – 1903) и за председател (1929 – 1930).[4]

От 1903 до 1905 година е български търговски агент в Битоля. Последователно е български дипломатически агент в Черна гора (1906 – 1907), дипломатически представител в Гърция (1908), пълномощен министър в Сърбия (1908 – 1913), дипломатически представител в Османската империя (1913 – 1914), Швейцария (1915 – 1916), Австро-Унгария (1917 – 1918) и Австрия (1918 – 1920).[3]

След 1919 година се отдава на публицистика. От април до ноември 1933 година е министър-председател.[3]

Умира на 10 януари 1944 година в София.[1]

Автор е на „Поглед върху икономическото развитие на Сърбия“ (1911), „Балканските войни“ (два тома, 1929 и 1931), „Сръбско-българската разпра“ (1932).[3]

БиблиографияРедактиране

 
„Из Беломорието и Македония“, второ издание, 1942

Автор е на 25 научни и научнопопулярни статии, учебници и ръководства.

  • „Ранни спомени 1873 – 1879“ (1890)
  • „Материали по флората на Солунско“ (1894)
  • „Принос за изучаване на флората на България“ (1894)
  • „Материали за флората на България“ (1895)
  • „Ръководство за риторика и красноречие“ (1901)
  • „Материали по флората на Вършец и околностите“ (1901)
  • „Материали по флората на Родопите“ (1901)
  • „Югозападна България във флористично отношение“ (1902)
  • „Върху растителността в Средна гора“ (1903)
  • „Поглед върху икономическото положение на Сърбия“ (1911)
  • „Балкански войни“ (в 2 тома; 1929, 1931)
  • „Бегли спомени“ (1931)
  • „Полша в културно отношение“ (1931)
  • „Сръбско-българската разпра“ (1932)
  • „Малкото съглашение и неговият реорганизационен пакт“ (1933)
  • „Страници из миналото на сръбско-българските отношения“ (1941)
  • „Бегли спомени за Македония“ (1941)
  • „Из Беломорието и Македония“ (1942)
  • „България и нейните съседи“ (1943)

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Славе Тошев
(1833 - 1896)
 
Анастасия Ходжева
(1847 - 1919)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина Божкова
(1871 - 1939)
 
Андрей Тошев
(1867 - 1944)
 
Мария Димчева
(1878 - 1938)
 
Васил Димчев
(1862 - 1933)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Светослав Тошев
(1892 - 1950)
 
Димитър Тошев
(1895 - 1968)
 
Владо Тошев
(1901 - 1956)
 
Нада Никифорова
(1909 - 1973)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Данчев
(1933 - 1995)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


БележкиРедактиране

  1. а б в г д Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7 / 954-642-111-1. с. 53.
  2. Костов, Александър. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914). София, Арт Медия Комюникейшънс, 2004. ISBN 954-91634-1-5. с. 95.
  3. а б в г Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 423.
  4. а б в Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7 / 954-642-111-1. с. 54.
  5. а б Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7 / 954-642-111-1. с. 55.
Георги Кожухаров търговски агент в Битоля
(31 октомври 1903 – 1905)
Никола Семенов
(управляващ)
Борис Михайловски пълномощен министър в Атина
(29 декември 1906 – 1908)
Димитър Ризов