Никола Фурнаджиев

български поет
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Фурнаджиев.

Никола Йорданов Фурна̀джиев е български поет. Представител е на т.нар. Септемврийска поезия.

Никола Фурнаджиев
български поет

Роден
Починал

Националност  България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Професия учител, чиновник, редактор, писател, преводач
Литература
Псевдоним Веселяк, Дядо Лука, Ник. Брезин, К. Йорданов, Скорпион, Ч. Тодоров, Фиделио
Жанрове стихотворение, приказка, пътепис
Направление кръгът около сп. „Нов път“
Течение Септемврийска поезия
Дебютни творби „Песен“ (13.11.1917)
Известни творби „Пролетен вятър“ (1925)
Никола Фурнаджиев в Общомедия

БиографияРедактиране

Образование и първи литературни опитиРедактиране

Роден е на 27 май 1903 г. в Пазарджик. Професията на баща му налага честа промяна на местоживеенето на семейството.

За първи път Фурнаджиев публикува свои стихотворения в сатиричния вестник „К'во да е“. От 1918 г. редовно пише на страниците на вестника под псевдонимите Веселяк и Дядо Лука. Година по-късно сътрудничи и на сп. „Ученическа мисъл“. Завършва гимназия през 1922 г. в Чирпан. Същата година става студент в Медицинския факултет на Софийския университет. Скоро сменя специалността си и се записва да учи естествени науки. Отново променя интересите си и избира философията. Завършва през 1930 г. педагогика и философия. По време на студентството си организира стачка. След нея за кратко се укрива.

Години на учителстване и сътрудничество на „Нов път“ и „Златорог“ (1920 – 1944)Редактиране

 
Сътрудниците на списание „Златорог“ (1925-1927). Фурнаджиев е вторият от ляво надясно на първия ред. Източник: ДА „Архиви“

В списанието на Георги Бакалов „Нов път“ Фурнаджиев заедно с Ангел Каралийчев и Асен Разцветников създава най-добрите творби на септемврийската литература. Стиховете, публикувани в „Нов път“, той издава в първата си стихосбирка – „Пролетен вятър“ (1925). Тогава написва и прочутата си поема „Сватба“. Същата година прекратява сътрудничеството си в „Нов път“ и започва да публикува в сп. „Златорог“. През 1928 г. отпечатва втората си стихосбирка – „Дъга“.

След дипломирането си в университета Фурнаджиев е учител в Трета мъжка гимназия в София, а след това работи в Министерството на народната просвета. През 1933 г. заминава за Цариград, където преподава в българското училище. Тогава излиза сборникът му с детски приказки „Златни клонки“. Остава в града до 1938 г. Връща се в България и става учител в Пазарджик. През 1944 г. преподава във Втора девическа гимназия в София[1].

Творческо развитие след 1944 г.Редактиране

Промените, настъпили в България след 9 септември 1944 г., за Фурнаджиев са сбъдната мечта. Започва работа в Министерството на пропагандата. От 1945 до 1949 г. е главен редактор на в. „Литературен фронт“, после главен редактор и завеждащ отдел „Поезия“ в реномираното издателство „Български писател“. В началото на 1960-те години е редактор на сп. „Септември“. На тази длъжност се пенсионира през 1963 г.[2]

 
Паметна плоча на Никола Фурнаджиев, площад „Папа Йоан Павел II“ № 3, София

През 1950-те и 1960-те години Фурнаджиев отпечатва 5 стихосбирки – „Велики дни“, „По пътищата ти вървях“, „Избрани стихотворения“, „Слънце над планините“ и „Най-трудното“. Освен тях публикува и 3 детски стихосбирки – „Свободна родина“, „Смели пионери“ и „Лагерна вечер“. Прави опити и с друг жанр – пътеписа. През 1952 г. излиза първата му пътеписна творба „Между приятели“, а 3 години по-късно и втората – „Пътуване до Чили“.

Той е сред най-добрите преводачи на поезия от руски език. Стихотворенията на Фурнаджиев са преведени на основните европейски езици.

Умира в София на 26 януари 1968 г.

БиблиографияРедактиране

  • Пролетен вятър (1925)
  • Дъга (1928)
  • Велики дни (1950)
  • По пътищата ти вървях (1958)
  • Най-трудното (1964)
Посмъртни издания
  • Съчинения в 4 тома (1970 – 1973)
  • Съчинения в 2 тома (1983)

ИзточнициРедактиране

  1. Биографии на български писатели, стр. 174.
  2. Биографии на български писатели, стр. 175

Външни препраткиРедактиране