Никола Чорбаджиев
Никола Чорбаджиев (на френски: Nicolas Tchorbadieff) с истинско име Йосиф Синтов,[1] роден на 1 март 1900 г. в Пловдив и починал на 6 юли 1994 г. в Пловдив, е либертариански активист (от 1916)[2] сред основателите на Федерация на анархо-комунистите в България (ФАКБ) и списание „Изток“.
| Никола Чорбаджиев | |
| български и френски анархист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Израел |
Биография редактиране
Убеден съвсем млад в либертарианските[2] идеи, той участва през 1919 г. в създаването на Федерацията на анархо-комунистите в България.
Принуден да се укрива след преврата от 1923 г., той намира убежище в Париж, където е заплашен от експулсиране. Продължава дейността си там, като създава „Българска група в изгнание“, участва в създаването на списанията „Международната библиотека“ и „Международното анархистично ревю“. Като типограф той също работи за La Brochure Monthly.
През 1936 г. той участва в създаването на „Комитет за свободна Испания“, който подкрепя Испанската революция.[3]
През 1939 г., изправен пред заплахата от война, той се опитва да се запише, но е арестуван като „чужденец“ и интерниран във френския лагер за интернирани „Верне“, който е използван за прегрупиране на 12 000 испански бойци от дивизията на Буенавентура Дурути,[4] изтеглили се във Франция след поражението на испанската република.
Нестор Махно поддържа много близки контакти с българската анархистическа емиграция във Франция. Негови приятели са Никола Чорбаджиев, Кирил Радев и др. Семействата на Махно и Никола Чорбаджиев живеят известно време заедно в къща в Париж.[5] Махно умира в 1934 г. Тленните му останки са открити от Антон Николов и Йосиф Синтов в гробището Пер Лашез, където е бил погребан под чуждо име.[6]
Освободен, той се присъединява към Съпротивата. При Освобождението възобновява своята дейност и през 1979 г. заедно с други български сподвижници основава списание „Изток”.
През 1982 г. той губи своята партньорка Леа Каминер, активистка в базираната в Париж „Еврейска анархистка група“ Der Fraier Gedank („Свободна мисъл“).[7]
Умира 6 юли 1994 г. в Пловдив, а прахът му е пренесен в Израел.[7]
Източници редактиране
- ↑ Antony,, Michel. Anarchisme, mouvements et utopies libertaires en Israël. Utopie et autogestion du kibboutz. Mouvements libertaires et utopiques Yiddish et Juif, 1995..
- ↑ а б Tchorbadieff, Nikola [Sintov, Jossif] // archive.wikiwix.com, 22 февруари 2010. Посетен на 10 октомври 21023.
- ↑ Николв, Антон. Спомени от „Отечеството“ и „Чужбина“. anarchy.bg, 24 септември 2014. с. 45.
- ↑ Le Vernet: Complément sur le Camp du Vernet // Архивиран от lire оригинала. Посетен на 18 октомври 2023.
- ↑ Нестор Махно // Анархистическа група „Васил Икономов“. Посетен на 19 октомври 2023.
- ↑ Николов, Антон. Спомени от отечеството и от чужбина. Париж, PANTIN, 2014. с. 63.
- ↑ а б Boulouque, Sylvain. Les paradoxes des anarchistes face au sionisme et à la naissance de l'État d'Israël // cairn.info. Посетен на 18 октомври 2023.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nikola Tchorbadieff в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |