Никос Захариадис

гръцки комунист

Никос Захариадис (на гръцки: Νίκος Ζαχαριάδης, 27 април 1903 г., Одрин, Османската империя - 1 август 1973 г., Сургут, РСФСР, СССР) е лидер на гръцкото работническо движение. Генерален секретар на Комунистическата партия на Гърция от 1931 до 1956 година.[1]

Никос Захариадис
Νίκος Ζαχαριάδης
гръцки комунист
Zachariadis.jpg
Роден
Починал
Погребан Атина, Гърция

Образование Международна ленинска школа
Комунистически университет на трудещите се от Изтока
Партия Комунистическа партия на Гърция
Подпис Nikos Zachariadis signature.svg
Никос Захариадис в Общомедия

БиографияРедактиране

Никос Захариадис е роден в 1903 година в Одрин, в заможно гръцко семейство на тютюнев експерт. От млад работи на пристанището в Истанбул като докер, и участва в стачното движение в града. След Гръцко-турската война и последвалата Малоазийска катастрофа, семейството му се изселва в Гърция и изпада в мизерия. През 1923 година той емигрира в СССР и се включва в комунистическото движение. През същата година, той е изпратен обратно в Гърция, за да организира Младежкия комунистически съюз. Заради дейността си е арестуван. Впоследствие успява да избяга обратно в Съветския съюз. Завършва Комунистическия университет на трудещите се от Изтока „Й. В. Сталин“ в Москва. През 1931 г. той е изпратен отново в Гърция за възстановяване силно разединената ГКП и през същата година е избран за неин генерален секретар. През 1935 г., по време на VII конгрес на Комунистическия интернационал, той е избран в неговия Изпълнителен комитет. В годините до 1936 г. Захариадис е успешен лидер на и утроява броя на членовете, като партията печели места в гръцкия парламент.

От 1936 година и идването на власт на диктатора Йоанис Метаксас до края на Втората световна война през 1945 година, многократно е затварян в гръцки затвори и в германски концентрационни лагери. През май 1945 година той е освободен и се връща в Гърция от германския лагер в Дахау. В Гръцката гражданска война от 1946 до 1949 година командва Демократичната армия на Гърция. Войната завършва с разгрома на армията на Захариадис, след което той заедно с щаба на КПГ се прехвърля в Албания, след това в Букурещ, Румъния. Впоследствие отново се мести в СССР. При разрива на Сталин и Тито, той подкрепя твърдо Сталин, като рязко се противопоставя на политиката на Тито.

След смъртта на Сталин, и поведената от Хрушчов борба с култа към личността му, Захариадис изпада в немилост. На VII разширен пленум на Централния комитет на КПГ (18-24 февруари 1957 г.) е решено той да бъде освободен от длъжността председател на ЦК и да бъде изключен от партията като „сталинист“. След това той е интерниран в Боровичи (област Новгород), където работи като началник на горското стопанство под името Николай Николаевич Николаев. Впоследствие е депортиран в Ханти-Мансийск в Тюменска област. На 16 юли 1970 година му е признат статут на политически емигрант. По това време той вече е изпаднал в дълбока депресия. По-късно живее в изгнание под фалшиво име в Сургут, където се самоубива на 1 август 1973 година. Погребан е в Тюмен, а след разпада на СССР, през декември 1991 година, е препогребан в Атина, Гърция. На 2 октомври 2011 година. Комунистическата партия на Гърция официално го реабилитира. През септември 2014 година в Сургут, на сградата, в която е работил Захариадис, е открита негова паметна плоча.

ИзточнициРедактиране

  1. Л. Величанская, Никос Захариадис. Жизнь и политическая деятельность (1923–1973). Документы. Litres, 2019; ISBN 5041663203.