Сургут
Сургут (на руски: Сургут; на хантийски: Сәрханӆ) е град в Русия, разположен в Уралски федерален окръг, административен център на Сургутски район (градски окръг), Ханти-Мансийски автономен окръг - Югра, Тюменска област. Населението на града е 348 643 души през 2016 година.[1]
Сургут Сургут Сәрханӆ | |
— град — | |
Улица „Ленин“ в Сургут. | |
Страна | Русия |
---|---|
Федерален субект | Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра |
Район | Сургут |
Площ | 353,97 km² |
Надм. височина | 40 m |
Население | 396 443 души (2021) |
Кмет | Андрей Филатов |
Основаване | 1594 г. |
Първо споменаване | 1594 г. |
Град от | 1965 г. |
Пощенски код | 628400 |
Телефонен код | +7 3462 |
МПС код | 86 |
Часова зона | UTC+5:00 |
Официален сайт | www.admsurgut.ru |
Сургут в Общомедия |
История
редактиранеСелището е основано през 1594 г. В края на XVI век Сургут все още е малка крепост с няколко кули. През XVII-XVIII век обаче селището започва да се развива бурно и се превръща в един от центровете – отправни точки за завладяване на Сибир. Крепостта, изградена от здрав дървен материал, се намира на нос по поречието на Об, така че до нея е невъзможно да се достигне незабелязано, било то по реката или по сушата. В централната част на селището се намира място за поклонение. От всички страни крепостта е обградена от ров, който прикрива сложна система от отбранителни съоръжения. Извън населеното място са построени занаятчийски работилници, най-вече ковачници. Според данни от 1625 г. в Сургут са живели 222 души, главно военнослужещи. През следващите години обаче поради високата смъртност населението на Сургут намалява и през втората половина на XVII век се колебае около 200 души.
През 1782 г. Сургут се превръща в областен град в рамките на Туболската губерния. През 1785 г. е одобрен герб на града. В края на XVIII век, с развитието на новите градове от Южен Сибир, Сургут губи своето административно значение, като едва през 1898 г. възвръща статута си на областен център в Тоболска губерния. Както при останалото население на Сибир, на жителите на Сургут също се оказва държавна подкрепа във вид на допълнителни парични средства, хляб, сол, оръжие и боеприпаси. В края на XIX век (според преброяване от 1897 г.), населението на града е 1100 души.
В миналото основният поминък на жителите на Сургут е риболовът, както и събирането на диви плодове, търговията, скотовъдството и добивът на дърва за огрев. През 1835 г. е основана казашка военна школа, през 1877 г. – мъжко държавно училище и женско енорийско училище, през следващата година са открити метеорологична станция, библиотека и народно читалище, а през 1913 г. започва да функционира първият телеграф. На 3 ноември 1923 г. градът става районен център в рамките на Тоболска област, Уралски регион. През 1926 г., заради сравнително малобройното си население (1300 души), Сургут придобива статут на голямо село с регионално значение. През 1928 г. традиционно силно развитият риболов допринася за откриване на първото промишлено предприятие в селището – консервна фабрика за риба. През 30-те години на XX век се провеждат успешни опити за добив на полезни изкопаеми, което води до съществена промяна в статута на града и до постепенното му превръщане в неофициална столица на нефтодобивната промишленост в Русия.
Революционните събития от второто десетилетие на ХХ век пряко повлияват върху живота в града. През април 1918 г. в Сургут е установена съветска власт. През 1920 г. той се превръща в център на въстание на селяните срещу болшевиките. Скоро въстанието е потушено от подразделения на Червената армия. През септември 1923 г. Сургут отново губи статута си на град и е признат за село с регионално значение. В Сургут, както и в целия Сибир, не се признава крепостното право. Въпреки това дълго време градът е място на изгнание, където най-често са заточвани декабристи.
По време на Втората световна война гражданите на Сургут активно се включват в съпротивата срещу врага. Почти всички мъже от града отиват на фронта, а половината от тях не се завръщат никога вкъщи. По време на войната в Сургут е евакуирана Одеската консервна фабрика за риба, като това е единственият случай на евакуация на промишлен обект в Тюменския Север. Промишлеността на града обслужва нуждите на фронта от храна и гориво (под формата на въглища и дървен материал). Жените от града помагат, като шият дрехи и се включват в производството на редица военни принадлежности. В града засилено се развива текстилната промишленост. Всички средства и богатства на областта се насочват за борба с вражеските сили.
През 1957 г. в Сургут е създадена Юганската компания за проучване и сондиране, в резултат на което са открити крупни залежи на нефт. През 60-те години на XX век настъпва период на възраждане и разцвет на града, който се превръща в център за добив на нефт и газ. През ноември 1962 г. е открито Сургутското нефтено находище. През следващите години в района са открити още 30 находища. През пролетта на 1964 г. започва експлоатацията на Устбаликското нефтено находище. Само месец по-късно е натоварена първата баржа с петрол към рафинерията в Омск. Още в средата на 20-те години на XX век акад. М. Губкин прогнозира, че в Западен Сибир се намират огромни залежи на природен газ и нефт, но след избухването на Втората световна война проучването спира и се възобновява едва в края на 40-те години на века. През следващите години нефтените и газови находища се развиват активно. Въпреки това едва в средата на 70-те години на XX век бившето работническо селище се разраства до размерите на днешния град Сургут.
През февруари 1972 г. електроцентралата в Сургут започва да произвежда електроенергия. Темповете на нарастване на потреблението от петролната компания „Приобие“ обаче надвишават пет пъти средните за СССР. През всяка една от следващите години влиза в експлоатация по един блок с капацитет от 200 мегавата. Идва ред и на втората Сургутска електроцентрала – въведени са шест блока, но мощността на всеки един от тях е вече 800 мегавата. Към първата електроцентрала са изградени и два блока за комбинирано производство и топлофикация, която днес отопляват Сургут на най-евтината цена в целия регион. Краят на седемдесетте години на XX век е важен период не само за Сургут, но като цяло за Северния край. Тогава се провежда мащабна реформа на нефтодобивната промишленост, както и на добива на газ. Добиващите компании са трансформирани в мощни производствени обединения, в състава на които влизат десетки предприятия.
Население
редактиране1897 | 1913[2] | 1926[2] | 1939 | 1959 | 1967[2] | 1970 |
---|---|---|---|---|---|---|
1100 | 1600 | 1300 | 2300 | 6031 | 19 000 | 34 011 |
1976 | 1979 | 1982[2] | 1986 | 1989 | 1991 | 1993 |
76 000 | 107 343 | 156 000 | 215 000 | 247 823 | 261 000 | 259 000 |
1996 | 1998 | 2001 | 2003 | 2005 | 2007 | 2009 |
269 000 | 277 000 | 278 900 | 286 000 | 291 800 | 289 800 | 298 446 |
2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016[1] |
306 675 | 308 507 | 316 624 | 325 511 | 332 313 | 340 845 | 348 643 |
Етнически състав
редактиранеКъм 2010 г. жителите на Сургут са представени от: 64,52% руснаци, 5,98% украинци, 5,25% татари, 1,77% башкири, 1,40% азербайджанци, 0,90% чуваши, 0,79% лезгинци, 0,79% беларуси, 0,70% молдовци, 0,69% арменци и др.[3]
Климат
редактиранеСургут е със субарктичен климат. Зимите са дълги и студени, а летата – кратки и умерени. Средната годишна температура е −1,7 C°, а средната влажност на въздуха е 76%.[4]
Климатични данни за Сургут | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
Абсолютни максимални температури (°C) | 2,7 | 6,5 | 11,0 | 23,0 | 31,8 | 33,5 | 36,3 | 30,3 | 29,8 | 20,7 | 8,2 | 2,5 | 36,3 |
Средни максимални температури (°C) | −16,3 | −14,2 | −4,8 | 1,6 | 10,6 | 18,9 | 22,4 | 18,2 | 10,8 | 2,5 | −8,3 | −14,2 | 2,5 |
Средни температури (°C) | −20 | −18,3 | −9,3 | −2,9 | 5,8 | 14,4 | 18,2 | 14,4 | 7,4 | −0,2 | −11,5 | −18 | −1,7 |
Средни минимални температури (°C) | −23,4 | −35,4 | −22 | −7,1 | 1,7 | 10,1 | 14,0 | 10,8 | 4,6 | −2,6 | −14,6 | −21,7 | −5,3 |
Абсолютни минимални температури (°C) | −54,2 | −55,2 | −48,7 | −39,7 | −22 | −6,7 | −0,1 | −3,7 | −10,5 | −30,7 | −46,9 | −55 | −55,2 |
Средни месечни валежи (mm) | 25 | 22 | 28 | 25 | 58 | 57 | 76 | 69 | 85 | 55 | 39 | 32 | 580 |
Източник: Погода и Климат[4] |
Икономика
редактиранеОсновният отрасъл на града е преработването на нефт и природен газ. Добивът на тези горива също е сериозно развит. Най-важното предприятие в Сургут е Сургутнефтегаз. Електроенергия се снабдява от две големи ТЕЦ, като едната от тях е най-мощната електроцентрала в света, задвижвана от природен газ.
Транспорт
редактиранеГрадът също така е дом на най-голямото речно пристанище в Сибир и е важен железопътен възел. Разполага с международно летище.
Побратимени градове
редактиранеДържава | Град | |
---|---|---|
Гърция | Катерини | |
Унгария | Залаегерсег | |
САЩ | Сиукс Фолс | |
Украйна | Ивано-Франкивск |
Източници
редактиране- ↑ а б ((ru)) Тюменская область. Оценка численности постоянного населения на 1 января 2009 – 2016 годов
- ↑ а б в г ((ru)) Народная энциклопедия „Мой город“. Сургут.
- ↑ ((ru)) Население по национальности и владению русским языком по городским округам и муниципальным районам Ханты-Мансийского автономного округа – Югра Архив на оригинала от 2013-12-24 в Wayback Machine..
- ↑ а б ((ru)) Погода и Климат – Климат Сургута. Посетен на 24 юни 2016 г.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сургут“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |