„Нихоншоки“ (на японски: 日本書紀; по английската Система на Хепбърн Nihonshoki) или „Нихонги“ (на японски: 日本紀, Nihongi), „Японска хроника“ е една от трите книги смятани за свещени за шинтоизма, заедно с „Коджики“ (на японски: 古事記, Kojiki) и „Куджики“ (на японски: 旧事紀, Kujiki). Считана е за първата същинска японска историография и проследява историята на Япония от сътворението на архипелага до управлението на императрица Джито (на японски: 持統天皇, Jitō-tennō) (686 – 697).

Нихоншоки
日本書紀
Postscript from The Age of Gods chapter, The Chronicles of Japan (1286).jpg
Първо издание 720 г.
Flag of Japan.svg Япония
Вид историография
Нихоншоки в Общомедия

ИсторияРедактиране

Паметникът е завършен през 720 г. Съставен е по нареждане и под ръководството на принц Тонери (на японски: 舎人親王, Toneri-shinō) заедно с другия главен съставител Фудживара-но Фухито (на японски: 藤原不比等, Fujiwara-no Fuhito). За образец на съставителите служат древните китайски исторически хроники. Интересен е фактът, че „Нихоншоки“ е написан едва 8 години след съставянето на „Коджики“ – документ с твърде сходно съдържание на неговото. Една от вероятните причини е, че „Нихоншоки“ е написан изцяло на китайски език, което по това време устройвало повече целите на Японския императорски двор.

СъдържаниеРедактиране

„Нихоншоки“ се състои от тридесет свитъка (на японски: , maki), разделени на три части. Документът основно се концентрира върху историчски събития и факти, както и върху генеалогията на императорите. Първата част започва с два свитъка, които се занимават с японските митове за сътворението и последвалите го събития. А следващите свитъци дават началото на проследяването на историята на Япония по хронологичен ред на управление на императори, като започват с легендарния първи император Джимму (на японски: 神武天皇, Jimmu-tennō). Втората част от свитъци е за управлението на император Темму (на японски: 天武天皇, Temmu-tennō) (673 – 686). Третата и последна част обхваща управлението на императрица Джито.

В документа присъстват и 129 песни/поеми „ута“ (на японски: , uta). 50 от тях съвпадат с песните от „Коджики“, а останалите 79 се срещат за първи път. За записването им е използвана същата писмена система, както и в „Коджики“ – Маньогана (на японски: 万葉仮名, Man'yōgana) т.е. ползване на китайски писмени знаци само с фонетичната им стойност, не като идеограми.

ИзточнициРедактиране

  • Калве, Робер „Японците: историята на един народ“. Рива (2005)
  • Цигова, Бойка „Пътят на словото в Япония“. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ (2006)

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране