Системата на Хепбърн (ヘボン式 Hebon-shiki) е система за писане с латиница (ромаджи) на японски. Тя е въведена от преподобния Джеймс Къртис Хепбърн като транскрипция на японските звукове с латиница в неговия японско-английски речник, публикуван през 1867. Тази система понякога се нарича и Hyōjun-shiki (標準式) (стандартна система).

Оригиналният и преработените варианти на системата на Хепбърн остават най-популярният начин за транскрибиране на японски с латиница. На хората, които говорят английски той дава най-добрата представа за произношението на думите в съвременния японски. В Япония много млади хора научават латиницата при изучаване на английски и по тази причина възприемат системата на Хепбърн като доста удобна алтернатива на държавната латиница.

Системата на Хепбърн се основава на английската, а не на японската фонология и по тази причина среща известна съпротива в Япония. Конкретни стъпки са предприети от японското правителство, когато на 21 септември 1937 г. издава постановление за въвеждане на алтернативна система – т.нар. държавна латиница (Kunrei), за официални цели. По време на окупацията на Япония това постановление бива отменено от главнокомандващия на съюзническите сили. През 1954 това постановление, с леки корекции, бива отново издадено, но без значителен ефект.

През 1972 модифицирана система на Хепбърн бива кодифицирана като стандарт Z39.11 – 1972 на ANSI. През 1989 бива предложена като проектостандарт на ISO, но бива отхвърлена в полза на държавна латиница Kunrei, която именно се приема като международен стандарт ISO 3602. Впоследствие стандартът Z39.11 – 1972 бива отменен на 6 октомври 1994 г.

Въпреки това, макар че е без юридически статут, системата на Хепбърн на практика остава като стандарт. В Япония системата на Хепбърн (също така и модифицирана) се използва при писане на латиница на:

  • всички официални надписи (улични табели, пътни знаци, указателни табели и др.);
  • надписите в Японските железници и други транспортни средства (автобуси, метро, други железопътни системи, самолети и т.н.)
  • надписите и указателните табели в общински канцеларии и полицейски управления
  • надписите в храмове и атракционни заведения
  • вестници и телевизия
  • градовете и префектурите
  • публикациите на японското външно министерство
  • официалната туристическа информация, издадена от японското правителство, както и всички пътеводители за Япония (местни и чуждестранни)
  • изучаващите японски като чужд език обикновено научават системата на Хепбърн.

Характерни черти на системата на Хепбърн

редактиране

Основна черта на системата на Хепбърн е тази, че правописът се основава върху английската фонология. По-точно, там, където в съвременния японски е „нестабилна“ съгласна, в системата на Хепбърн тя се отразява според изговора, в съответствие с японското сричково писмо (кана), напр. し се пише shi, а не *si.

Следлози

редактиране
  • Когато he (へ) се използва като следлог, се пише като e.
  • Когато ha (は) се използва като следлог, се пише като wa.
  • Когато wo (を) се използва като следлог, се пише като o.

Дълги гласни

редактиране
  • Дългите гласни o и u се обозначават с чертичка над буквата, напр. дългото o се пише ō.
  • В думи от японски или китайски произход, дългата гласна e се пише ei.
  • В думи от японски или китайски произход, дългата гласна i се пише ii.
  • В думи от чужд произход всички дълги гласни се обозначават с чертички над буквите.
  • Сричкообразуващото n (ん) се пише като n преди съгласни, но като n' преди гласна и y.
    • В оригиналната система на Хепбърн този звук се пише като m преди други лабиални съгласни. Тази конвенция отпада в усъвършенстваната система на Хепбърн.
  • Удвоените съгласни се отбелязват чрез удвояване на съгласна след っ, с изключение на shssh, chtch.

Разновидности

редактиране

При обозначаване на дългите гласни ō и ū в системата на Хепбърн се наблюдават следните разновидности:

  • Tōkyō: обозначаване с чертичка над буквата (стандартно).
  • Tôkyô: обозначаване със знак за циркумфлекс (като заместител, излязло от употреба)
  • Tokyo: не се обозначава изобщо (обикновено във всички японски думи, заети в английски).
  • Tohkyoh: обозначаване с „h“. Тази разновидност е позната още и като „паспортен Хепбърн“, тъй като японското външно министерство е одобрило (но не изисква) тази употреба в паспортите [1].
  • Toukyou: писане на знака от хирагана ō като ou и на ū като uu. Това понякога се нарича система уапуро, понеже така се въвежда текст на японски в текстов редактор (do purosessā) чрез клавиатура с латиница.

За думи от чужд произход обикновено се използват удвоени гласни, вместо чертички над буквите, напр. paatii за パーティー (от англ. „party“, парти) вместо pātī.

Някои лингвисти се противопоставят на използването на системата на Хепбърн, защото тя не предава правилно японските фонетични структури, окончания или свързващи думи. Поддръжниците изтъкват като довод това, че системата на Хепбърн не е предназначена за лингвистично средство, и че за такива цели трябва да се използва международната фонетична азбука (IPA).

Модифицирана срещу оригинална система на Хепбърн

редактиране

Оригиналната версия на системата на Хепбърн предава сричкообразуващото n ん като m пред съгласните p, b и m. Модифицираната система на Хепбърн, възприета и от Конгресната библиотека винаги предава сричкообразуващото n като n.

Таблици, представящи системата на Хепбърн

редактиране
a i u e o (ya) (yu) (yo)
ka ki ku ke ko きゃ kya きゅ kyu きょ kyo
sa shi su se so しゃ sha しゅ shu しょ sho
ta chi tsu te to ちゃ cha ちゅ chu ちょ cho
na ni nu ne no にゃ nya にゅ nyu にょ nyo
ha hi fu he ho ひゃ hya ひゅ hyu ひょ hyo
ma mi mu me mo みゃ mya みゅ myu みょ myo
ya yu yo
ra ri ru re ro りゃ rya りゅ ryu りょ ryo
wa i e wo
n
ga gi gu ge go ぎゃ gya ぎゅ gyu ぎょ gyo
za ji zu ze zo じゃ ja じゅ ju じょ jo
da ji zu de do
ba bi bu be bo びゃ bya びゅ byu びょ byo
pa pi pu pe po ぴゃ pya ぴゅ pyu ぴょ pyo

Знаците в червено са излезли от употреба в съвременния японски.

За стандартната катакана

редактиране
a i u e o
ka ki ku ke ko キャ kya キュ kyu キョ kyo
sa shi su se so シャ sha シュ shu ショ sho
ta chi tsu te to チャ cha チュ chu チョ cho
na ni nu ne no ニャ nya ニュ nyu ニョ nyo
ha hi fu he ho ヒャ hya ヒュ hyu ヒョ hyo
ma mi mu me mo ミャ mya ミュ myu ミョ myo
ya yu yo
ra ri ru re ro リャ rya リュ ryu リョ ryo
wa i e wo
n
ga gi gu ge go ギャ gya ギュ gyu ギョ gyo
za ji zu ze zo ジャ ja ジュ ju ジョ jo
da ji zu de do
ba bi bu be bo ビャ bya ビュ byu ビョ byo
pa pi pu pe po ピャ pya ピュ pyu ピョ pyo

Знаците в червено са излезли от употреба в съвременния японски.

За разширената катакана

редактиране

Тези съчетания се използват предимно за представяне на звуковете в думи от други езици. По-голяма част от тях не са стандартизирани, а някои се използват изключително рядко.

イェ ye
ウィ wi ウェ we ウォ wo
ヴァ va ヴィ vi vu ヴェ ve ヴォ vo
シェ she
ジェ je
チェ che
ティ ti トゥ tu
テュ tyu
ディ di ドゥ du
デュ dyu
ツァ tsa ツィ tsi ツェ tse ツォ tso
ファ fa フィ fi フェ fe フォ fo
フュ fyu

Източници

редактиране
  1. www.seikatubunka.metro.tokyo.jp, архив на оригинала от 5 декември 2011, https://web.archive.org/web/20111205110946/http://www.seikatubunka.metro.tokyo.jp/hebon/, посетен на 16 февруари 2005