Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Нишко споразумение.

Нишкото споразумение с пълно име Начертание на споразумение за възстановяване на църковното единство (на сръбски: Нишки споразум, Нацрт споразума о васпостављању црквеног јединства, на македонска литературна норма: Нишка согласност, Нишки договор, Нишка спогодба) е договор между Сръбската православна църква и разколническия епископат в Република Македония, подписан на 17 май 2002 година с цел преодоляване на разкола. Въпреки, че е подписан от трима митрополити на разколническата Македонска православна църква, по-късно под натиск от властите в Скопие те се отказват от подписите си. Верен на договора остава единствено митрополит Йоан Велешки, който оглавява създадената по-късно в резултат на договора Православна охридска архиепископия под името Йоан VI Охридски.[1]

Нишко споразумение
Информация
Подписване 17 май 2002 г.
Място Ниш, Сърбия
Влизане в сила 17 май 2002 г.
Страни
по споразумението
Сръбска православна църква,
Епископат в Република Македония
Подписали митрополит Петър Австралийски,
митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски,
митрополит Наум Струмишки,
митрополит Амфилохий Черногорско-Приморски,
епископ Ириней Нишки,
епископ Ириней Бачки,
епископ Пахомий Врански
Език сръбски

СъдържаниеРедактиране

След разпада на Югославия, падането на комунистическия режим и идването на патриарх Павел начело на Сръбската православна църква, опитите за намиране на решение на възникналия в 1967 година разкол с едностранното обявяване на автокефалност на Македонската православна църква, се засилват. В резултат на 17 май 2002 година членове на комисиите за диалог между църквите, трима разколнически владици - митрополитите Петър Австралийски, Тимотей Дебърско-Кичевски, Наум Струмишки, и трима владици на Сръбската църква - митрополит Амфилохий Черногорско-Приморски и епископите Ириней Нишки, Ириней Бачки и Пахомий Врански, подписват в Ниш споразумение, според което Сръбската църква признава „най-широка църковна автономия“ на съществуващите епархии в Република Македония. Допуснато е във вътрешните църковни отношения в Република Македония да се използва досегашното име Македонска православна църква, но официално името да се смени на Охридска архиепископия. Запазени са само следните белези на автономията: изборът на главата на Македонската православна църква да се утвърждава от сръбския патриарх и главата на Македонската православна църква при литургията първо да споменава името на сръбския патриарх.[1][2]

РеакцииРедактиране

Договорът е приет от петима от общо седмина владици в Република Македония. Обаче в резултат на силна медийна кампания против договора и натиск от държавната власт за отхвърлянето му, тримата подписали митрополити оттеглят подписите си. На 28 май 2002 година на пресконференция те заявяват, че в Ниш е подписан само работен документ, според който Македонската православна църква придобива автономен статус с възможна промяна на името в Охридска архиепископия, но крайното решение ще се обяви от главите на двете църкви с подписи на поправената версия на споразумението.[1]

Нишкото споразумение е прието единствено от Йоан Велешки, който в септември 2002 година става глава на новообразуваната на територията на Република Македония автономна църковна организация Православна охридска архиепископия и вследствие на това е многократно арестуван, съден и лежи дълги години в затвора.[1]

Сръбската църква продължава да настоява преговорите за влизане в канонично единство да се водят на основата на Нишкото споразумение, докато Македонската православна църква го отхвърля.[1] Така например в 2012 година единият от подписалите Нишкото споразумение, Петър, вече митрополит преспанско-пелагонийски и председател на комисията за разговори със сръбската и други църкви, казва по отношение на условието в споразумението интронизирането на главата на МПЦ да става след съгласието на сръбския патриарх: „Могат само да сънуват за такова нещо! Това не е било никога, нито пък ще бъде“. Според него „В никой случай няма да приемем разговори със СМЦ според така нареченото Нишко споразумение, което е излязло от коловоза, по който искаме да се движим. Няма връщане назад.“[3]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г д Јањић, Јован. Договор прекршен, мастило остало. // Недељне информативне новине, бр. 2850, 11 август 2005. Посетен на 17 октомври 2017.
  2. Кратка историја на Охридската Архиепископија. // Православна Охридска Архиепископија. Посетен на 18 октомври 2017.
  3. Г. Петар: нема враќање назад, Нишката спогодба е излезена од колосек!. // МКД, 30 октомври 2012. Посетен на 17 октомври 2017.