Нищадски договор
Нищадският договор е споразумение, подписано на 30 август 1721 г. в югозападния финландски град Уусикаупунки (на шведски: Nystad, Нюстад, което буквално означава Нов град), между Русия и Швеция. Понякога се среща и като Нищадтски, Нойщадски или Нойщадтски договор. Утвърждава победата на Петър I в завършилата Велика северна война. Съгласно него Русия получава голяма част от Прибалтика и излаз на Балтийско море. Урежда търговията между двете страни. С този договор Швеция започва да губи мощта си в Северна Европа. Тя сключва договор с другите страни от войната в Стокхолм (през 1719 и 1720 г.) и във Фредериксборг (1720 г.).
| Нищадски договор | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Подписване | 30 август 1721 г. (стар стил) |
| Място | Уусикаупунки, Финландия |
| Подписали | Руско царство Шведска империя |
| Нищадски договор в Общомедия | |
По време на войната Петър I окупира всички шведски владения, разположени на източното Балтийско крайбрежие. Това включва шведската част на Ингрия (където през 1703 г. започва строежът на бъдещата руска столица Санкт Петербург), шведската част на Естония и на Ливония (които капитулират още през 1710 г.), и Финландия.
В Нюстад (Нищад) крал Фредерик I Шведски формално признава прехвърлянето на Естония, Ливония, Ингрия и Югоизточна Финландия (Кексхолмслен и части от Карелия) на Русия. В замяна получава два милиона златни талера, а Русия връща голяма част от Финландия на Швеция.
Договорът кодифицира правата на германо-балтийската аристокрация в Естония и Ливония да поддържат своята финансова система, съществуващата митническа граница, самоуправлението, лутеранското вероизповедание, както и упражняването на немския език. Това специално положение в Руската империя е препотвърждавано от всички руски царе, започвайки от Петър Велики (1682 – 1725) и свършвайки с Александър II (1855 – 1881).[1]
Нищад показва яркото разместване в баланса на силите в Европа – времето на Шведската империя приключва и тя навлиза в Ерата на свободата, а Русия излиза на преден план като нова империя.
Източници
редактиране- ↑ Ragsdale, Hugh; V. N. Ponomarev (1993). Imperial Russian foreign policy. Cambridge University Press. стр. 42. ISBN 978-0-521-44229-9
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Treaty of Nystad в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |