Новачани (на македонска литературна норма: Новачани) е село в община Велес на Северна Македония.

Новачани
Новачани
— село —
Общ изглед
Общ изглед
Reliefkarte Mazedonien.png
41.7667° с. ш. 21.7458° и. д.
Новачани
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Велес
Географска област Повардарие
Надм. височина 220 m
Население 5 души (2002)
Пощенски код 1406
МПС код VE
Новачани в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в равнината на левия бряг на Вардар в северния дял на Велешката община близо до язовира Младост. Отдалечено е на 9 км от административния център Велес. Землището му е с големина от 13,3 км2, като преобладават пасищата, които са 736 ха. Обработваемите земи са 426 ха, а горите 36 ха.[1]

ИсторияРедактиране

Селската църква „Свети Атанасий“ е от 1845 година.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Новачани е посочено като село с 48 домакинства с 206 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година Новочани е чисто българско село с 340 жители българи християни.[4]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Новачане има 520 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Новачани (Novačani) като българо-помашко село.[6]

Според преброяването от 2002 г. в селото живеят 5 души, които се определят като македонци.[7]

Манастирът „Свети Георги“ в селото е нов и изписан.[2]

БележкиРедактиране

  1. Населени места во Општина Велес
  2. а б Башиноселска парохија - цркви. // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 16 февруари 2014 г.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184-185.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  6. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  7. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008