Ново село (община Велес)

Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.

Ново село (на македонска литературна норма: Ново Село) е село в община Велес на Северна Македония.

Ново село
Ново Село
— село —
41.7336° с. ш. 21.8492° и. д.
Ново село
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаВелес
Географска областПовардарие
Надм. височина400 m
Населениеизселено души (1971)
Пощенски код1407
Ново село в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в равнината на левия бряг на Вардар в подножието на рида Иланджи. Землището му е с големина от 1,2 км2.[1]

История редактиране

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ново село Изток (Novo-Selo-Est, за да се отличава от другото велешко Ново село, отбелязано като Ново село Запад) е посочено като село с 14 домакинства с 59 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ново село е чисто българско село със 156 жители българи християни.[3]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ново село има 128 или 200 българи екзархисти (едните данни са за Ново село, но не е ясно кои).[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 28 от 43 къщи в селото през 1907 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия, но след Младотурската революция от 1908 година се връщат към Българската екзархия.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Ново село са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Селото е изселено в 1971 година, когато има само 2 жители.

Личности редактиране

Родени в Ново село
Починали в Ново село

Бележки редактиране

  1. Населени места во Општина Велес
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180-181.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298, 302.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47