Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Нота.

Части на музикалната нота:
1. Камшиче (флаг)
2. Отвесна черта
3. Овал

Музикалната нота е графичен символ за означаване на музикален тон.

Ноти според времетраенетоРедактиране

Нотите и съответните им паузи, според своето времетраене, биват:

Нота Пауза Име на нотата и на паузата Времетраене
Знак На петолинието
    Осморна  
    Четворна  
    Двойна  
      Цяла  
      Половина  
      Четвъртина  
      Осмина  
      Шестнадесетина  
      Тридесет и вторина  
      Шестдесет и четвъртина  
      Сто двадесет и осмина  
      Двеста петдесет и шестина  

Поставени в система, нотите показват дължината и височината на тона. Цялата нота се равнява по дължина на 2 половинки, 2 четвъртинки са равни на половинка и т.н.

Последователните ноти могат да бъдат свързани с лигатура. Нотите се записват на петолиние. За пръв път петолинието в днешния му вид е било използвано още през 11 век.

Комплексните музикални произведения се записват в партитури, показващи партиите на отделните музикални инструменти и определят реда им.

Ноти според височината на тонаРедактиране

 
Американски запис на нотите

Има седем ноти – до, ре, ми, фа, сол, ла и си, които се разпределят на 9 октави при традиционното 88-клавишно пиано. Вид на първа октава:

      C   D   E   F   G   A   B  C
                            
    до ре ми фа сол ла си до

Наименования на нотитеРедактиране

 
Нотация на Ut Queant Laxis

Слоговите наименования на шест от тоновете са въведени през 10 – 11 век от Гуидо д'Арецо. Те представляват началните срички от първите шест стиха на химна за Св. Йоан Кръстител Ut Queant Laxis, популярен по това време, чрез който певците молят да бъдат предпазени гласовете им (нотата до тогава се е наричала ут).

Наименования и произход
Наименования Стих
Буквени Слогови
C до Ut queant laxis
D ре resonare fibris
E ми Mira gestorum
F фа famuli tuorum,
G сол Solve polluti,
A ла labii reatum,
B (или H) си Sancte Ioannes.

Няколко века по-късно ут е било заменено с до (най-вероятно от латинската дума Dominus – Господар; Дж. Дони, около 1540 г.) и е добавена седмата нота си (съкращение от „Sanctus Ioannus“; Х. Валрант, около 1574 г.).