В музиката октава се нарича интервал от осем степени в рамките на диатоничната тоналност.

Акустически октава е интервалът между един музикален тон и друг с половин или двойна честота[1]. Така например, ако един тон има честота 400 Hz (херца), тонът една октава над него е 800 Hz, а тонът с една октава по-ниско е 200 Hz. Съответно 400 Hz е две октави над 100 Hz (100×22).

Октавата е основен музикален интервал. Субективно на слух октавата се възприема като два последователни звука, много приличащи си един на друг, но явно различаващи се по височина.

Чиста октава – музикален интервал

Октава е също така тонова област от звукореда, употребявана в музиката.

Използваните в музиката тонови октави са разположени в следния възходящ ред:

  • Субконтра октава
  • Контра октава
  • Голяма октава
  • Малка октава
  • Първа октава
  • Втора октава
  • Трета октава
  • Четвърта октава
  • Пета октава

Разположени при стандартна клавиатура на пиано от 88 клавиша (52 бели и 36 черни) октавите приемат номерация от 0 до 8:

 
Октави
Октава Клавиши от
клавиатурата
Честотен диапазон
(Hz)
Субконтра 0 1 – 3 27,5000 – 32,7032
Контра 1 4 – 15 32,7032 – 65,4064
Голяма 2 16 – 27 65,4064 – 130,813
Малка 3 28 – 39 130,813 – 261,626
Първа 4 40 – 51 261,626 – 523,251
Втора 5 52 – 63 523,251 – 1046,50
Трета 6 64 – 75 1046,50 – 2093,00
Четвърта 7 76 – 87 2093,00 – 4186,01
Пета 8 88 4186,01

Честота на тоновете, възпроизвеждани от пиано

редактиране

Пиано с 88 клавиша, с отбелязани на първа октава до (в син цвят) и ла (в зелен цвят):

 

Октава № на
клавиша
Музикално име Честота
(Hz)
Съответстващи струни
Цигулка Виола Виолончело Контрабас Китара
Пета (8)
Четвърта (7)
88 C8 4186,01
87 B7 3951,07
86 A#7/B♭7 3729,31
85 A7 3520,00
84 G#7/A♭7 3322,44
83 G7 3135,96
82 F#7/G♭7 2959,96
81 F7 2793,83
80 E7 2637,02
79 D#7/E♭7 2489,02
78 D7 2349,32
77 C#7/D♭7 2217,46
Трета (6)
76 C7 (Double high C) 2093,00
75 B6 1975,53
74 A#6/B♭6 1864,66
73 A6 1760,00
72 G#6/A♭6 1661,22
71 G6 1567,98
70 F#6/G♭6 1479,98
69 F6 1396,91
68 E6 1318,51
67 D#6/E♭6 1244,51
66 D6 1174,66
65 C#6/D♭6 1108,73
Втора (5)
64 C6 Soprano C (High C) 1046,50
63 B5 987,767
62 A#5/B♭5 932,328
61 A5 880,000
60 G#5/A♭5 830,609
59 G5 784,000
58 F#5/G♭5 740.000
57 F5 698,456
56 E5 659,255 E
55 D#5/E♭5 622,254
54 D5 587,330
53 C#5/D♭5 554,365
Първа (4)
52 C5 523,251
51 B4 493,883
50 A#4/B♭4 466,164
49 A4 A440 440,000 A A High A
48 G#4/A♭4 415,305
47 G4 392.000
46 F#4/G♭4 369,994
45 F4 349,228
44 E4 329,628 High E
43 D#4/E♭4 311,127
42 D4 293,665 D D
41 C#4/D♭4 277,183
Малка (3)
40 C4 Middle C 261,626
39 B3 246,942 B
38 A#3/B♭3 233,082
37 A3 220,000 A
36 G#3/A♭3 207,652
35 G3 195,998 G G G
34 F#3/G♭3 184,997
33 F3 174,614 F (7 струна)
32 E3 164,814
31 D#3/E♭3 155,563
30 D3 146,832 D D
29 C#3/D♭3 138,591
Голяма (2)
28 C3 Tenor C 130,813 C (5 струна) C C (6 струна)
27 B2 123,471
26 A#2/B♭2 116,541
25 A2 110,000 A
24 G#2/A♭2 103,826
23 G2 97,9989 G G
22 F#2/G♭2 92,4986
21 F2 87,3071 F (6 струна)
20 E2 82,4069 Low E
19 D#2/E♭2 77,7817
18 D2 73,4162 D
17 C#2/D♭2 69,2957
Контра (1)
16 C2 Deep C 65,4064 C
15 B1 61,7354 B (7 струна)
14 A#1/B♭1 58,2705 B♭ (7 струна)
13 A1 55,0000 A
12 G#1/A♭1 51,9131
11 G1 48,9994
10 F#1/G♭1 46,2493 F# (8 струна)
9 F1 43,6535
8 E1 41,2034 E
7 D#1/E♭1 38,8909
6 D1 36,7081
5 C#1/D♭1 34,6478 C# (9 струна)
Субконтра (0)
4 C1 Pedal C 32,7032
3 B0 30,8677 B (5 струна)
2 A#0/B♭0 29,1352
1 A0 Double Pedal A 27,5000

Източници

редактиране
  1. Речник на научните термини, Е. Уваров, А. Айзакс, изд. П. Берон, София, 1992 г.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Piano key frequencies в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​