Нусретли
Нусретли (на гръцки: Νικηφόρος, Никофорос, до 1927 година Νουσρατλή, Нусратли[1][2][3]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук (Паранести), област Източна Македония и Тракия. Край селото се намира известният от турската фолклорна песен мост.
| Нусретли Νικηφόρος | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Нусретли  Нусретли  Нусретли | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Бук |
| Надм. височина | 250 m |
| Население | 296 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 660 37 |
| Телефонен код | 2524 |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на 14 km източно от Драма край главния път Драма - Ксанти.[4]
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В края на XIX век Нусретли е турско село, намиращо се в Драмската кааза на Османската империя. В книгата си Македония. Етнография и статистика, Васил Кънчов посочва Нусретли като село с население 90 турци.[5]
В ГърцияРедактиране
След Междусъюзническата война попада в Гърция. В 1923 година населението му е изселено в Турция по силата на Лозанския договор, а в селото са настанени гръцки бежанци. През 1927 година името на селото е сменено от Нусратли (Νουσρατλή) на Никофорос (Νικηφόρος).[2] Името на махалата Кулджилер ( Κιουλτζιλέρ) е сменено на Перистераки (Περιστεράκι).[6]
Към 1928 година в селото има 204 семейства и общо 828 души,[3] както 100 войници от граничния гарнизон и небежански семейства.[4]
Населението се занимава с отглеждане на тютюн, жито и други земеделски култури, както и със скотовъдство.[4]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание[7] |
|---|---|---|---|---|
| Канатлар[7] | Κανατλάρ | Фтеротон | Φτερωτόν[8] | местност в Ярум Кая ЮИ от Нусретли[7] |
| Боджакьой[7] | Μποτζάκιοϊ | Фундукидис | Φουντουκίδης[8] | местност в Ярум Кая ЮИ от Нусретли[7] |
| Ата тепе[7] | Άτά Τεπέ | Псили Корифи | Ψηλή Κορυφή[8] | възвишение в Ярум Кая И от Нусретли (405,8 m)[7] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 960[4] | 1295[4] | 1035[4] | 1213[4] | 949[4] | 1002[4] | 698[4] | 508[4] | 451[4] | 436[9] | 296 |
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 183. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 1 февруари 2023 г.
- ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 20. (на гръцки)
- ↑ ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ. Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година (PDF). // 2001. σ. 69. Архивиран от оригинала на 18 март 2009.