Бук (Гърция)

селище в Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Бук.

Бук или Гара Бук (на гръцки: Παρανέστι, Паранести, катаревуса: Παρανέστιον, Паранестион, до 1927 година Μπούκια, Букия[2]) е село в Гърция, център на дем Бук от област Източна Македония и Тракия.

Бук
Παρανέστι
Гара Бук
Гара Бук
Гърция
41.2667° с. ш. 24.5014° и. д.
Бук
Източна Македония и Тракия
41.2667° с. ш. 24.5014° и. д.
Бук
Драмско
41.2667° с. ш. 24.5014° и. д.
Бук
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемБук
Надм. височина120 m
Население629 души (2021 г.)
ПокровителСвети Пантелеймон[1]
Пощенски код660 35
Телефонен код2524
Бук в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено на 120 m надморска височина,[3] североизточно от Драма и северозападно от Ксанти в подножието на Южните Родопи на левия бряг на река Места (Нестос). Селото лежи на главния автомобилен път свързващ градовете Драма и Ксанти, а също е и гара на железопътната линия свързваща Западна Тракия с останалата част на Гърция.

История редактиране

В Османската империя редактиране

 
Османска пощенска картичка с панорама на Бук

Селото е засвидетелствано в XV век като Буково и е чисто мюсюлманско.[4] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-1570 година е регистрирана и мезрата Бук с друго име Бабук без население и годишен приход от данъци от обработваемите ѝ площи в размер на 600 акчета.[5]

В XIX век Бук е изцяло мюсюлманско село в Драмската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Букъ или Бюке има 400 жители турци.[6] Според статистиката на Анастас Разбойников, през XIX век Гара Бук е помашко село, което има 100 къщи в 1830 година, 120 - в 1878, 150 в 1912 и 1920 година.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бук е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

На 11 май 1913 година в селото се случва тежка железопътна катастрофа.

В Гърция редактиране

 
Музей на естествената история на Родопите

След Междусъюзническата война в 1913 година Бук попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Бук (Μπούκα) живеят 935 души.[9] Населението в 1920 година е 406 жители, като в това число са пресметнати жителите на околните махали Чифлик махале, Янозлу, Деделер, Муселим и Джами махале.[10]

В 20-те години жителите на Бук се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 16 бежански семейства с 54 жители.[11] В 1927 година селото е прекръстено на Паранестион, в превод Приместово.[12] Стотина бежански семейства са заселени и на Гара Бук, която в 1928 година се води отделно селище с 360 жители, а по-късно е присъединена официално към Бук.[13]

Селото е доста богато, като населението се занимава със земеделие и скотовъдство.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Бук на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Чатал Τσατάλ Дихалорема Διχαλόρρεμα[14] река
Байрам тепе[15] Μπαϊράμ Τεπέ Ипсома Фостериди Ύψωμα Φωστερίδη[14] връх в Боздаг на З от Лишен (875 m)[15]
Чал тепе[16] Τσάλ Τεπέ Ипсома Каликруну Ύψωμα Καλλικρούνου[14] връх в Боздаг на СЗ от Лишен (616,6 m)[16]
Дузлерия Ντουζλέρια Омалон Όμαλόν[14]
Пастрова[16] Πέστροβα Вуколикон Βουκολικόν[14] река в Боздаг на З от Бук (Буюк Дере), на която е село Пастрово[16]
Стамбул бугаз[16] Σταμπούλ Μπουγάζ Стена Στενά[14] връх в Боздаг на З от Бук (658 m)[16]
Буюк дере[16] Μπουγιούκ Ντερέ Мегало Рема Μεγάλο Ρέμα[14] река на Боздаг на З от Бук (Пастрова)[16]
Якопаза[16] Γιακούπαζα Ливадия Λιβάδια[14] местност на Боздаг на З от Бук и на Ю от село Карагьоз[16]
Карагьоз[16] Καραγκιόζ Мавромати Μαυρομάτι[14] връх в Боздаг (1054,6 m) и река на СЗ от Бук, на която е село Карагьоз[16]
Генез Γενέζ Кокинорема Κοκκινόρρεμα[14] река в Боздаг на СЗ от Бук, на която е село Кузмали[16]
Чибла Τσίμπλα Ипсома Карали Ύψωμα Καραλή[14] връх в Боздаг на З от Карагьоз (910 m)[15]
Чибла Τσίμπλας Рема Карали Ρέμα Καραλή[14] река
Кузмали[16] Κούζμαλι Ерепия Анилиу Ερείπια Άνηλίου[14] бивше село в Боздаг на З от Карагьоз[16]
Камбуру[16] Καμπούρου Камбурис Καμπούρης[14] връх в Боздаг (706 m) на СЗ от Бук[16]
Кангелия[16] Καγκέλια Кангели Καγκέλι[14] местност в Боздаг на СЗ от Бук[16]
Субаши[16] Σούμπαση Неромана Νερομάννα[14] местност в Боздаг на СЗ от Бук[16]
Пашова Πάστοβα Цакалос Τσάκαλος[14] възвишение в Родопите на С от Бук (357 m)[15]
Мезарликия Μεζαρλίκια Мнимата Μνήματα[14] местност в Боздаг на СЗ от Бук и на З от Драчища[16]
Чаири Τσαΐρι Ливадия Λιβάδια [14] местност
Дермен Ντερμέν Рема Идромилон Ρέμα 'Υδρομύλων[14] река на СЗ от Бук и на З от Драчища, десен приток на Места[16]
Апостолов баир[16] Μπαΐρι Αποστόλου Плагиес Апостолу Πλαγιές Αποστόλου[14] местност в Боздаг на СЗ от Драчища[16]
Чаир Τσαΐρ Ливади Λιβάδι[14] местност в Боздаг на СЗ от Драчища[16]
Копутчук Κοπουτσούσκ Ликорема Λυκόρρεμα[14] река, на която е село Капотчук
Къшла[16] Κισλάς Кастро Κάστρο[14] връх в Боздаг (680,5 m) на СЗ от Бук и на С от Кючуккьой[16]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 935[10][9] 406[10] 798[10] 1168[10] 822[10] 1244[10] 685[10] 552[10] 597[10] 1256 625

Личности редактиране

Родени в Бук
  •   Селвио (Силвио) Буци (1881 – ?), български войник, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина, носител на сребърен медал[17]
  •   Такис Луканидис (1937 – 2018), гръцки футболист

Бележки редактиране

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 144. (на македонска литературна норма)
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 83.
  5. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 72.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 199.
  7. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 326
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 103 и 832.
  9. а б Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  10. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 145. (на македонска литературна норма)
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 163. (на македонска литературна норма)
  14. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 20. (на гръцки)
  15. а б в г Lekáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  16. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 103.