Бук (Гърция)

селище в Гърция
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Бук.

Бук или Гара Бук (на гръцки: Παρανέστι, Паранести, катаревуса: Παρανέστιον, Паранестион, до 1927 година Μπούκια, Букия[2]) е село в Гърция, център на дем Бук от област Източна Македония и Тракия.

Бук
Παρανέστι
Гара Бук
Гара Бук
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Бук
Надм. височина 120 m
Население 625 души (2011 г.)
Покровител Свети Пантелеймон[1]
Пощенски код 66035
Телефонен код 25240
Бук в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 120 m надморска височина,[3] североизточно от Драма и северозападно от Ксанти в подножието на Южните Родопи на левия бряг на река Места (Нестос). Селото лежи на главния автомобилен път свързващ градовете Драма и Ксанти, а също е и гара на железопътната линия свързваща Западна Тракия с останалата част на Гърция.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Османска пощенска картичка с панорама на Бук

Селото е засвидетелствано в XV век като Буково и е чисто мюсюлманско.[4] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-1570 година е регистрирана и мезрата Бук с друго име Бабук без население и годишен приход от данъци от обработваемите ѝ площи в размер на 600 акчета.[5]

В XIX век Бук е изцяло мюсюлманско село в Драмската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Букъ или Бюке има 400 жители турци.[6] Според статистиката на Анастас Разбойников, през XIX век Гара Бук е помашко село, което има 100 къщи в 1830 година, 120 - в 1878, 150 в 1912 и 1920 година.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бук е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година Бук попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Бук (Μπούκα) живеят 935 души.[9] Населението в 1920 година е 406 жители, като в това число са пресметнати жителите на околните махали Чифлик махале, Янозлу, Деделер, Муселим и Джами махале.[10]

В 20-те години жителите на Бук се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 16 бежански семейства с 54 жители.[11] В 1927 година селото е прекръстено на Паранестион, в превод Приместово.[12]

Селото е доста богато, като населението се занимава със земеделие и скотовъдство.[10]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 935[10][9] 406[10] 798[10] 1168[10] 822[10] 1244[10] 685[10] 552[10] 597[10] 1256 625

ЛичностиРедактиране

Родени в Бук
  •   Селвио (Силвио) Буци (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина, носител на сребърен медал[13]
  •   Такис Луканидис (1937 – 2018), гръцки футболист

БележкиРедактиране

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 5 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 144. (на македонска литературна норма)
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 83.
  5. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 72.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 199.
  7. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 326
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 103 и 832.
  9. а б Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен 31 юли 2012 
  10. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 145. (на македонска литературна норма)
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 103.