Уикипедия

Обединена велика ложа на Русия

Обединената велика ложа на Русия (на руски: Объединённая великая ложа России), съкратено ОВЛР, е традиционна масонска ложа в Русия.

Обединена велика ложа на Русия
Информация
Типвелика ложа
Основана11 октомври 2008 г.
СедалищеМосква, Русия
РъководителВ. Ч.
СайтОбъединенная великая ложа России

Обединява 11 ложи в Москва, Санкт Петербург, Ставропол и Ростов на Дон. Създадена е на нейна асамблея в Санкт Петербург на 11 октомври 2008 г.[1]

Предистория редактиране

Руска велика регулярна ложа редактиране

През март 2001 г. Великата ложа на Русия са напуснали около 100 масони. Причината за напускането е станало несъгласие на братята с вътрешната политика, която се провежда от тогавашното ръководство.[2] От тритомника по история на руското масонство през XX век[3] на историка масон А. И. Серков става ясно, че са напуснали следните ложи: „Хармония“ № 1, „Лотос“ № 2, „Астрея“ № 3, „Юпитер“ № 7, „Четиримата короновани“ № 8 и „Орион“ № 15[4][5].

На 16 април 2001 година е проведена учредителна асамблея след която е било обявено за създаването на „Руската велика регулярна ложа“ (РВРЛ)[6]. Съгласно материалите от речника „Масони“ на доктора на историческите науки С. П. Карпачов[4][7], РВЛР е почнала да прави усилия да бъде получи признание от Обединената велика ложа на Англия и англо-саксонските велики ложи[1][5][8][9].

От 2003 до 2005 година в Санкт-Петербург са създадени още 3 ложи: „Сфинкс“, „Пеликан“ и „Възкресение“. На основата на четирите ложи („Астрея“, „Сфинкс“, „Пеликан“ и „Въскресение“), под юрисдикцията на РВЛР през 2005 година, в Санкт-Петербург е била създадена „Великая провинциална ложа на Санкт-Петербург“[1].

Обединение редактиране

През 2007 година след асамблеята на ВЛР от нея са напуснали група масони, членове на „Хармония“, „Лотос“, „Феникс“ и А. С. Пушкин, в количество 30 души. Тази група масони е провела среща с членовете на Руската велика регулярна ложа, по време на която е било взето решение за обединяване и избиране на своето име – Велика ложа на Русия (ВЛР). Към новото название е било добавено уточнение – ръководена от великия майстор А. С[1][3][6][10][11][12].

Създаване на Обединената велика ложа на Русия редактиране

През юни месец 2008 година някои членове на ВЛР взимат решение да установят контакт с Великата ложа на Франция[3][10][12].
Историята на окончателното оформяне и поява на Обединената велика ложа на Русия (ОВЛР) в днешното и качество описва историка на масонството А. И. Серков:

На 11 октомври 2008 година, по време на своята тържеествена асамблея, под патронажа на Великата ложа на Франция е била учредена Обединената велика ложа на Русия. На Обединената велика ложа на Русия е бил издаден патент от Великата ложа на Франция за право на провеждането на работи по Древния и приет шотландски устав[3]. В Обединената велика ложа на Русия при учредяването и са включени 11 ложи.

През януари месец 2009 година в състава на ОВЛР влизат две харковски ложи – „Геометрия“ и „Феникса на Украйна“[3].

Принципи на ОВЛР редактиране

  • В Обединената велика ложа на Русия се допускат към посвещаване само лица от мъжки пол, които са достигнали 21 годишна възраст, вярващи във Великия Архитект на вселената, които имат добра репутация и не се осъждани.
  • Обединената велика Ложа на Русия осъществява своите масонски трудове За Слава на Великия Архитект на Вселената. Всички клетви се произнасят на трите велики светини за масонството: Книгата на свещения закон, винкела и пергела. По време на работата, която се извършва в ложите светините се поставят на олтара.
  • Обединената велика ложа на Русия провъзгласява своята нерушима вярност и всеобхватна преданост към Родината. В ложите са забранени всякакви спорове за политика и религия.
  • В своята масонска дейност Обединената велика ложа на Русия се ръководи от Конституцията и Генералния регламент на ОВЛР, Древните основи на волните зидари, Конституциите на Джеймс Андерсън и Масонските ландмарки на Албърт Маккей[3].

Ложи на ОВЛР редактиране

  1. „Хармония“ (Москва)
  2. „Лотос“ (Москва)
  3. „Астрея“ (Санкт-Петербург)
  4. „Сфинкс“ (Санкт-Петербург)
  5. „Пеликан“ (Санкт-Петербург)
  6. „Въскресение“ (Санкт-Петербург)
  7. „Юпитер“ (Москва)
  8. „Четиримата короновани“ (Москва)
  9. „Тетрактис“ (Москва)
  10. „Орион“ (Москва)
  11. „Феникс“ (Москва)[1][3]

В състава на ложите на ОВЛР има представители на всякакви професии: учени, военни, бизнесмени, творчески работници, педагози, лекари, държавни служители, свещеници – хора от всички възрасти и всякакви политически и религиозни възгледи.[1]

Общата численост на ОВЛР е 200 масона.[3]

Храм на ОВЛР редактиране

  •  
    Преддверието на храма
  •  
    Помещение за провеждане на ритуал в Трапезната ложа
  •  
    Помещение за провеждане на събрания
  •  
    Помещение за провеждане на събрания (вид от Изтока на ложата)

Паметни медали на ОВЛР редактиране

  •  
    Медал „строител на Храма на ОВЛР“

Бележки редактиране

  1. ↑ а б в г д е С. П. Карпачёв „Искусство вольных каменщиков“, „ИПК Парето-Принт“, 2015 год, 475 стр. 2000 экз. ISBN 978-5-9905493-1-9
  2. ↑ Карпачёв С. Путеводитель по тайнам масонства стр. 303 – 305
  3. ↑ а б в г д е ж з Серков А. И. История русского масонства XX века. В 3 т. – СПб.: Издательство им. Н. И. Новикова, 2009. стр 442 – 446
  4. ↑ а б Карпачёв С. Путеводитель по тайнам масонства стр. 162
  5. ↑ а б Отчет комиссии по признанию Конференции великих мастеров масонов Северной Америки
  6. ↑ а б Портал-Credo.ru: СПРАВКА: Великая ложа России и Объединённая Великая ложа России // Архивиран от оригинала на 2015-07-05. Посетен на 2020-03-04.
  7. ↑ С. П. Карпачев, Масоны. Словарь, М., „АСТ“, 2008
  8. ↑ Иванов С. Ю. „Исторический союз русских лож“ СПб.: АИР. 2011. – 520 с.: ISBN 978-5-9902797-1-1
  9. ↑ Отчет комиссии по признанию Конференции великих мастеров масонов Северной Америки
  10. ↑ а б Отчет комиссии по признанию Конференции великих мастеров масонов Северной Америки
  11. ↑ Отчет комиссии по признанию Конференции великих мастеров масонов Северной Америки 2009
  12. ↑ а б Программа Братья на радиостанции Эхо Москвы

Библиография редактиране

  • Серков А. И. „История русского масонства XX века“ В 3 т., СПб.: Издательство им. Н. И. Новикова, 2009. 264 с.+ 472 с. + 544 с. ISBN 978-5-87991-077-3
  • Карпачёв С. П. „Искусство вольных каменщиков“, „ИПК Парето-Принт“, 2015 год, 475 стр. 2000 экз. ISBN 978-5-9905493-1-9
  • Карпачёв С. П. „Тайны масонских орденов“ Издательство „Яуза-Пресс“, 2007. – 352 стр.— ISBN 978-5-903339-28-0
  • Карпачёв С. П. „Путеводитель по масонским тайнам“ Издательство ЦГО, 2003 г. – 192 стр. ISBN 5-7662-0143-5
  • Иванов С. Ю. „Исторический союз русских лож“ СПб. АИР. 2011. – 520 с. ISBN 978-5-9902797-1-1

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Обединена_велика_ложа_на_Русия&oldid=11979607“.