Ростов на Дон
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ростов.
Росто̀в на Дон (на руски: Росто́в-на-Дону́) е най-големият град в Югозападна Русия, център на Ростовска област.[2] Населението му през 2021 година е 1 137 704 души, което го нарежда на 9-о място в страната. Разстоянието до столицата Москва е около 1100 km. Градът често е наричан Южната столица на Русия.
Ростов на Дон Ростов-на-Дону | |
— Град — | |
Страна | Русия |
---|---|
Федерален окръг | Южен федерален окръг |
Федерален субект | Ростовска област |
Площ | 348,5 km²[1] |
Надм. височина | 50 m |
Население | 1 140 487 души (2024) |
Основаване | 1749 |
Град от | 1807 |
Пощенски код | 344000–344999 |
Телефонен код | +7 863 |
Часова зона | UTC+4:00 |
Официален сайт | www.rostov-gorod.ru |
Ростов на Дон в Общомедия |
География
редактиранеГрадът е център на Ростовска област и Южния федерален окръг. Разположен е на река Дон, на 46 км от нейното вливане в Азовско море. Градът е важен речен, въздушен, шосеен и железопътен транспортен възел.
Административно деление
редактиранеГрадът има осем административни района:[3]
- Ворошиловски район
- Железнодорожни район
- Кировски район
- Ленински район
- Октомврийски район
- Първомайски район
- Пролетарски район
- Съветски район
Централна улица на града е улица Болшая Садовая.[4]
История
редактиранеРостов на Дон е основан през 1749 г., когато на брега на реката е създадена митница, последвана малко по-късно от голяма крепост. Тя е наречена на Свети Дмитрий Ростовски, епископ на северния древен град Ростов Велики. Селището се разраства и измества по значение разположения в устието на Дон град Азов. През 1796 г. получава статут на град и е преименувано на Ростов на Дон. Императрица Екатерина II (1762 – 1796) решава да засели на пустеещите земи арменците от Крим и под ръководството на княз Григорий Потьомкин и водителството на арменския епископ Йосиф Аргутински-Дългоруки хиляди арменци със семействата си пристигат тук и основават арменския град Нов Нахичеван, който през 1860 г. се слива с Ростов на Дон.
През 19 век градът продължава да се разраства и се превръща в най-големия промишлен център в Южна Русия. По време на Руската гражданска война около него се водят тежки боеве, като за кратко е под немска окупация. През 1928 г. седалището на регионалната администрация е преместено от старата казашка столица Новочеркаск в Ростов на Дон. Градът е силно разрушен по време на Втората световна война, когато на два пъти, през 1941 и 1942 г., е превземан от германците.
Спорт
редактиране- футболен клуб Ростов
- футболен клуб „СКА Ростов на Дон“
- баскетболен клуб „Локомотив Ростов“ (от 2009 г. преместен в Краснодар)
- хандбален клуб „Ростов Дон“
Градският стадион „Ростов Арена“ е с капацитет 44 000 души.
Личности, родени в Ростов на Дон
редактиране- Александър Кайдановски (1946 – 1995), руски (съветски) актьор, сценарист и режисьор
- Максим Стависки (р. 1977), български състезател по фигурно пързаляне
- Леонид Шамкович (1923 – 2005), международен гросмайстор и автор на шахматна литература
- Сабина Шпилрайн (1885 – 1942), психоаналитик
- Юрий Оганесян (р. 1933), руско-арменски ядрен физик
- Степан Зорян-Ростом, председател на Арменския революционен комитет в Пловдив[5]
- Наталия Кобилкина (1983), български сексолог и семеен терапевт
Международни отношения
редактиранеДипломатически мисии на други държави
редактиране- Армения – генерално консулство
- Великобритания – визов отдел
- Нидерландия – визов отдел
- Румъния – генерално консулство
- Словакия – почетно консулство
- Украйна – генерално консулство
- Унгария – представителство на посолството в Южен федерален окръг
- Франция – визов отдел
- Южна Корея – консулство
Побратимени градове
редактиранеРостов на Дон е побратимен град с:
Фотогалерия
редактиране-
Кино „Ростов“
-
Хотел „Турист“
-
Улица Пушкинска, Ресторант „Собрание“
-
Ворошиловски мост през река Дон
Външни препратки
редактиране- ((ru)) Официален сайт
- ((en)) Стари снимки на Ростов на Дон Архив на оригинала от 2006-01-28 в Wayback Machine.
- ((en)) Църквите на Ростов на Дон Архив на оригинала от 2005-10-28 в Wayback Machine.
- ((en)) Карта на Ростов на Дон
Източници
редактиране- ↑ rostov-gorod.ru
- ↑ Росто̀в на Дон (Росто́в-на-Дону́) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 28. Leonurus - Румчерод [Пустырник — Румчерод]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-365-1. с. 767. Посетен на 7 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-12 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ Районы города
- ↑ Путеводитель по Ростову
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 83.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rostov-on-Don и страницата „Ростов-на-Дону“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |