Ростов на Дон

град в Русия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ростов.

Росто̀в на Дон (на руски: Росто́в-на-Дону́) е най-големият град в Югозападна Русия, център на Ростовска област.[2] Населението му през 2021 година е 1 137 704 души, което го нарежда на 9-о място в страната. Разстоянието до столицата Москва е около 1100 km. Градът често е наричан Южната столица на Русия.

Ростов на Дон
Ростов-на-Дону
— Град —
Знаме
      
Герб
Страна Русия
Федерален окръгЮжен федерален окръг
Федерален субектРостовска област
Площ348,5 km²[1]
Надм. височина50 m
НаселениеПовишение 1 137 704 души (2021)
Основаване1749
Град от1807
Пощенски код344000–344999
Телефонен код+7 863
Часова зонаUTC+4:00
Официален сайтwww.rostov-gorod.ru
Ростов на Дон в Общомедия

География редактиране

Градът е център на Ростовска област и Южния федерален окръг. Разположен е на река Дон, на 46 км от нейното вливане в Азовско море. Градът е важен речен, въздушен, шосеен и железопътен транспортен възел.

Административно деление редактиране

 
Администрация на Ростовска област

Градът има осем административни района:[3]

  • Ворошиловски район
  • Железнодорожни район
  • Кировски район
  • Ленински район
  • Октомврийски район
  • Първомайски район
  • Пролетарски район
  • Съветски район

Централна улица на града е улица Болшая Садовая.[4]

История редактиране

Ростов на Дон е основан през 1749 г., когато на брега на реката е създадена митница, последвана малко по-късно от голяма крепост. Тя е наречена на Свети Дмитрий Ростовски, епископ на северния древен град Ростов Велики. Селището се разраства и измества по значение разположения в устието на Дон град Азов. През 1796 г. получава статут на град и е преименувано на Ростов на Дон. Императрица Екатерина II (1762 – 1796) решава да засели на пустеещите земи арменците от Крим и под ръководството на княз Григорий Потьомкин и водителството на арменския епископ Йосиф Аргутински-Дългоруки хиляди арменци със семействата си пристигат тук и основават арменския град Нов Нахичеван, който през 1860 г. се слива с Ростов на Дон.

През 19 век градът продължава да се разраства и се превръща в най-големия промишлен център в Южна Русия. По време на Руската гражданска война около него се водят тежки боеве, като за кратко е под немска окупация. През 1928 г. седалището на регионалната администрация е преместено от старата казашка столица Новочеркаск в Ростов на Дон. Градът е силно разрушен по време на Втората световна война, когато на два пъти, през 1941 и 1942 г., е превземан от германците.

Спорт редактиране

Градският стадион „Ростов Арена“ е с капацитет 44 000 души.

Личности, родени в Ростов на Дон редактиране

Международни отношения редактиране

Дипломатически мисии на други държави редактиране

Побратимени градове редактиране

 
Символична табела указател за направленията на побратимените градове в парк Дружба

Ростов на Дон е побратимен град с:

Фотогалерия редактиране

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. rostov-gorod.ru
  2. Росто̀в на Дон (Росто́в-на-Дону́) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 28. Leonurus - Румчерод [Пустырник — Румчерод]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-365-1. с. 767. Посетен на 7 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-12 в Wayback Machine. ((ru))
  3. Районы города
  4. Путеводитель по Ростову
  5. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 83.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Rostov-on-Don“ и страницата „Ростов-на-Дону“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.