Обсада на Дряновски манастир (1876)
Обсадата на Дряново или обсадата на Дряновския манастир е сражение между 200 въстаници и 10.000 османска армия предвождана от Фазлъ паша.
Обсада на Дряновски манастир | |||
Априлско въстание | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 29 април - 7 май 1876 г. | ||
Място | Дряново, Търновска област, Османска империя | ||
Резултат | Победа за Османската Империя | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Обсадата на Дряновския манастир е едно от най важните сражения през априлското въстание където 200 въстаници отблъсват за период от 9 дена 10 000 османска армия.
След яросната указана съпротива на въстаниците от 200 човека успяват да се спасят след пробиви между турските редици обсадили селото само 46 (между тях и Бачо Киро) като останалите са убити по време на обсадата или при самият опит да избягат.
На 2 май при случайно подпалване на барутния склад поп Харитон ослепява. Четниците избират за свой войвода Петър Пармаков, възпитаник на Одеското военно училище. Пармаков се обръща към четниците като заявява:
Другари, ние сме заобиколени от неприятелска войска, от черкези и башибозуци, но има ли от що да се боим? Що може да ни уплаши? Смъртта ли? Но има ли по-голяма радост да умреш за свободата на отечеството си?
На 7 май пристига османска войска чак от Шумен под командването на бригадния генерал Фазлъ Паша. Разгневеният османски генерал диктува ултиматум към въстаниците:
Комити, послушайте моите думи и се предайте, защото няма да мине много време, когато манастират ще бъде превърнат в прах и пепел и вие ще бъдете в моите ръце
Веднага Бачо Киро му изпраща отговор:
Народът иска своите правдини и е решен да ги спечели, ако ще би и със смърт... Ние сме решени да мрем и ще запазим клетвата.
Скоро две докарани немски крупни опъдия заемат позиция и се насочват срещу манастира. Гранатите експлоадират с трясък, трите кубета на църквата рухват и сред облаци и прах се срутват стените на крепостта, почернели от дима, гладни, недоспали и изнемощели, въстаниците правят опит да пробият вражия обръч. Излизайки от манастира обаче, четниците се сблъскват със силна турска част и след ожеточен бой само една малка група оспява да се отскубне от обсадата. Част от оцелелите четници от кървавата сеч се връщат обратно в манастира. Едни от тях загиват, други увисват на бесилото а трети потъват из горите и само малка част от тях оцеляват.[1]
Източници
редактиране- ↑ Чолпанов, Борис. История на българите, военна история. Труд, 2007. ISBN 978-954-621-235-1. с. 314 - 315.