Обсада на Силистра (1854)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Силистра.
Обсадата на Силистра през 1854 година е най-мащабното предприятие на руската армия на Дунавския театър на бойните действия по време на Кримската война. Решителният отпор на османския гарнизон, нерешителността на руското командване и заплахата за тила на обсаждащите сили от Австрия водят до вдигане на обсадата след едномесечна борба. С това се проваля и замисълът за антиосманско въстание в България.
Обсада на Силистра | |||
Кримска война | |||
Входът на Меджиди табия | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 4 май - 12 юни 1854 | ||
Място | Силистра, Османска империя | ||
Резултат | отстъпление на руската армия | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Обсада на Силистра в Общомедия |
Планове на противниците
редактиранеСлед окупирането на Молдова и Влахия предходната зима, през пролетта на 1854 руската армия започва да се прехвърля на десния бряг на Дунав. В края на март 45-хилядният корпус на генерал Александър Лидерс завладява Северна Добруджа.[2] Освен разбиването на османските сили на подстъпите към Истанбул, сред целите на операцията е да отклони османските съюзници – Великобритания и Франция, от намерението да атакуват руското черноморско крайбрежие.[5] При това руският император Николай I разчита, че подчинените на османците християнски народи на Балканите – българи, сърби и гърци, ще въстанат в помощ на руските войски.[2] Операцията се провежда колебливо, с ред противоречиви заповеди на висшите и непосредствените ръководители, поради опасенията на командващия армията на Дунава, фелдмаршал Иван Паскевич, от заплашителното поведение на Австрия.[6]
Османските сили в днешна Североизточна България са по-слаби от руските, както по численост, така и в материално и командно отношение, поради недостиг на офицери, облекло и модерно въоръжение. При това положение стратегията на османския главнокомандващ Омер паша е да избягва всякакво открито сражение или провокация на противника до пристигането на очакваните френско-британски подкрепления. С главните си сили (около 45 000 бойци) той прегражда старопланинските проходи в района на Шумен[7], а за спечелване на време разчита на силната Силистренска крепост с нейния 12-хиляден[2] гарнизон.
Крепостта, довършена малко преди войната с помощта на пруски военни инженери, се състои от вътрешен пояс от бастиони, ограден с каменни фортове на височините западно, южно и източно от града.[3] От края на март руснаците започват систематична артилерийска бомбардировка на тези укрепления, на първо време с батареи, разположени на левия бряг на Дунав и близките острови.[8]
Обсадата
редактиранеСъщинските обсадни действия започват в началото на май, когато край Силистра се струпват 65 000 руски войници. През следващите седмици броят им нараства до 90 000 с 266 оръдия.[9] Усилията на нападателите са съсредоточени срещу укрепения сектор югоизточно от Силистра. Основната опора на защитниците тук са фортът Араб табия и Деирмен Табия („Пясъчното укрепление“). Като издадени пред останалите отбранителни съоръжения, руското командване ги оценява като по-уязвими.[10][4] За да спечелят благоприятни изходни позиции за атаката, руските сили, командвани от генерал Карл Шилдер, прокопават траншеи в направление към Араб табия. За да им попречат, османците правят чести излази от укреплението с променлив успех.[11] При един от тях, в нощта на 16 срещу 17 май, командирът на руските войски в участъка, генерал Селван, решава да контраатакува, смятайки (погрешно), че турците са изоставили Араб табия. Атаката, проведена със силите на три батальона, е зле подготвена и търпи провал.[12][13] Руснаците губят над 900 убити и ранени, а турците – по-малко от 200.[2]
След поражението руското командване подготвя нов щурм на Араб табия. Въпреки противодействието на гарнизона, в следващите седмици укреплението е обхванато от руски окопи и батареи.[14] Руската артилерия нанася тежки загуби на защитниците, в това число и крепостния комендант Муса Хулуси паша, който е убит от снаряд на 21 май.[2] Поради липсата на пълна блокада, през втората половина на май те получават значителни подкрепления от Омер паша. С тях гарнизонът достига 18 000 бойци[2] с 50 оръдия. Вялите опити на руското командване да прегради пътищата на османските конвои от Русе и Шумен при село Калипетрово са неуспешни.[15][4] Край Тутракан е разбит руски десантен отряд.[16]
Изтегляне на руснаците
редактиранеВ хода на обсадата Австрия иска от Русия да се изтегли от Дунавските княжества. Искането е съпроводено с мобилизиране на австрийските войски в Галиция. Това принуждава Николай I да нареди отстъпление от Силистра.[17] Заповедта пристига рано на 9 юни, два часа преди решителния щурм на Араб табия. Изтеглянето през Дунав се извършва за три дни скрито от турците и без загуби.[4]
Източници
редактиране- ↑ Badem, Candan. The Ottoman Crimean War 1853-1856. BRILL, 2010. ISBN 9004182055. Стр. 186
- ↑ а б в г д е ж з Badem 2010, стр. 183-185
- ↑ а б Зайончковски, Андрей. Восточная война 1853-1856. Том II. Част 2. Санкт Петербург, „Полигон“, 2002. Посетен на 03.11.2013. Стр. 254-255
- ↑ а б в г Леер, Генрих. Энциклопедiя военныхъ и морскихъ наукъ. Том VII. Санкт Петербург, Типография В. Безобразова, 1895. Стр. 204
- ↑ Тарле, Е. В. Крымская война. Том I. Москва, 1941. Посетен на 03.11.2013. Стр. 470-471
- ↑ Тарле 1941, стр. 455-461
- ↑ Тарле 1941, стр. 453, 473-474
- ↑ Тарле 1941, стр. 454-456
- ↑ Зайончковски 2002, стр. 272
- ↑ Зайончковски 2002, стр. 254-255
- ↑ Зайончковски 2002, стр. 274-278
- ↑ Тарле 1941, стр. 475
- ↑ Зайончковски 2002, стр. 282-285
- ↑ Зайончковски 2002, стр. 289
- ↑ Зайончковски 2002, стр. 302-304
- ↑ Варна по време на Кримската война от 1853 – 56 г. - Известия на Народния музей - Варна - 01/01/1910, No. 1, 45 стр.
- ↑ Тарле 1941, стр. 466, 484-485