Княжество Влахия

Княжество Влахия или Влашкото княжество (църковносл. Землѧ̀ Ѹ҆гровлахі́йска, на старорумънски език: Ца́ра Ромыня́скэ) е самостоятелно, сравнително и относително административно образувание на/във Влашко просъществувало в периода 1330 – 1861, т.е. от битката при Посада до формирането на обединеното княжество Влашко и Молдова.

Княжество Влахия Землѧ̀ Ѹ҆гровлахі́йска, Цѣра Рȣмѫнѣскъ
1330 – 1859
Знаме        Герб
Континент	Европа
Столица	Къмпулунг, Куртя де Арджеш, Търговище, Букурещ
Официален език	Старобългарски език
Религия	Източно православие
Форма на управление	Монархия
Княз
	Басараб I (първи)
	Александру Йоан Куза (последен)
Площ
	76 581 km2
Предшественик Кралство Унгария Наследник Обединено княжество Влашко и Молдова
Днес част от	Румъния
Княжество Влахия в Общомедия

Княжество Влашко според съвременните разбирания и трактовки на международното публично право не е държавно образувание на/за времето си, а е де факто исторически възникнала самоуправляваща се автономна територия в различни периоди във васално положение спрямо България, Унгария и Османската империя.

В периода от битката при Ровине до 1600 г. Влашко е номинално територия подчинена на Османската империя, но реално самоуправляваща се такава. През 1600 г. според румънската истирография за първи път се осъществява обединяване (при княз Михай Витязул) на Влашко с Трансилвания и Молдова, което обаче просъществува само една година.

От 1716 г. Високата порта започва да назначава за управители на областта фанариоти, с което се увеличава влиянието на Фенер и недоволството сред влашкото население. Управлението на фанариотите е свалено през 1821 г. от революция по образец на френската, водена от Тудор Владимиреску. В същата година българинът Стефан Богориди e назначен от султана за княз (каймакам) на Влашко, а тази дипломатическа стъпка е подкрепена от Свещения съюз с цел париране на революционните движения в тази част на европейския континент и спазване на установения по силата на Виенския конгрес международен мирен ред.